Общи приказки

Който каквото има да си каже извън играта, да е тук. Място за всякакви общи приказки.

Карт написа:Опааа! Моя грешка. Добре, само тя и Юмир (Асаф). Айде стига съм флудил.

Ху дъ фък ис Асаф? Искаш ли да не ти осветя темата? А искаш ли да няма песен за септон Онай?

Не, определено песента за сепотн Онай е проект, който тябва да бъде реализиран.
И не, бих желал темата да бъде осветена.
Асаф е първата ми реакция, когато ти видях името, честно да ти кажа. Не можеш да избягаш от тези сериали. Те са като очистително за главата. Празнят ти я, та да може после да ти я напълнят с глупости. Даже ако не ги гледаш, а само им попадаш като превключваш напред-назад по каналите.

За к'ви сериали бръщолевиш? На Летните острови не гледаме телевизия.

Обаче усещам как Юмир ми прави сечено на цитатчето за зимата с това "Лятото дойде"

На мен ми е изключително забавно, как и тримата сте над 18, а аз и Томен сме лапета.

А, май и Карт все още не е подсъдим ... тоест пълнолетен
Макар че аз тука съм баба на всички ви, очевидно. С моите 19 - антика направо

То Год ъф Терор май е най-малък...

Андин Старк написа:Обаче усещам как Юмир ми прави сечено на цитатчето за зимата с това "Лятото дойде"

Писна ми от вас, Старкчета Вие сте вторите в списъка ми за затриване. Просто не е хубаво толкова хора да си падат по Старк. Кара ме да им се опълча.

Да живеят Ланистар!

И да, Крат е непълнолетен. Невинно дете.

Съгласна съм с частта за Ланистър!

Е, що не каза по-рано - трябваше да направя родословието още по-голямо, с още повече представители от родата, за да е по-весело
Ланистър ряпа да ядат после ... с изключение на Тирион ^^

Пен и тримата ме радват.
Джайм - От гадното и нагло създание, започнах силно да му съчуствам към края, че дори го заобичах. Мисля, че той ще е един от последните живи Ланистъри, който ще изиграят роля в книгата. Освен ако не умре геройчно, или не го отровят. Все пак от Мартин мога да очаквам всичко.
Церсей - изключително перверзна твар, но все пак страшно умна и съобразителна жена
Тририон - си е Тирион, няма какво да кажа за него

Джайм и Тирион са ми и на мен сред любимите герои в книгата. Но Церсей просто не мога да я търпя. А иначе, колкото и да е странно, много ме радва и Кеван Ланистър, в четвърта книга, където всъщност му започва истинското развитие.

– Къде се намираме, офицер Конър? - Юмир се разположи в капитанското кресло на мостика.
– В четвърти квадрант, звездни координати 127837,7. Пред нас има планета от клас "А1" - докладва той.
– Клас "А1"? На екрана - нареди Юмир. Вгледа се в картината. Наистина имаше синьо, но му беше трудно да повярва, че е вода. На всичкото отгоре атмосферата се състоеше от годен за дишане въздух. Невероятен късмет.
– Сканирайте - разпореди се капитанът.
– Сензорите засичат множество форми на живот - отговори лейтенант Зорба. - Сред които хуманоиди. Технологиите им са... примитивни.
Нещо не му се харесваше в тази планета.
– Сержант Смит, пригответе мен, лейтенант Зорба и майор Незнаен Войн за транспортиране - надяваше клингонът и андроидът да респектират обитателите на планетата и да предотвратят инциденти. - Активирайте!
Когато за пръв път го транспортираха, идеята да го разглобят атом по атом, изпратят като компресиран поток от частици на друго място и сглобят наново го плашеше. Но вече бе свикнал.
И наистина, тези хора - да, бяха хора - изглежда бяха на примитивно ниво. Залата, в която се озоваха, бе голяма, но от груб сив камък и огрявана от огньове. Имаше три дървени маси - две дълги, с пейки, разположени надлъжно и една отвъд тях - по-къса, разположена напречно и със столове. В средата ѝ седеше мъж, носещ подобие на корона. Не беше златна. Над него висяха купища знамена, които напомниха на Юмир за някогашните спортни състезания на Земята.
Появата им беше прекъснала разговорите и всички бяха вперили очи в тях. Не се чуваше звук. Когато ги забеляза, коронованият мъж се изправи.
– Аз съм Юмир Гота, капитан на звездния кораб "Дефайънт". Това са лейтенант Зорба и майор Незнаен Войн - представи Юмир себе си и подчинените си. - Идваме с мир.
– Аз съм Валарис Старк, крал на Севера - отвърна учтиво Валарис. - За пръв път ви виждам, но сте добре дошли на пира ми. За мен ще е чест ако застанете от дясната ми страна и ми разкажете как се появихте тук.
Юмир го послуша, заемайки мястото на някакъв тип.
– Ние сме представители на Федерацията - съюз на множество високо развити раси. Целта ни е да изследваме нови светове и да намираме нови приятели.
– Достойно. Но човек не може да има само приятели - отбеляза Валарис Старк. Макар и да бе крал, изглеждаше невероятно невзрачен. "А и "Севера" е доста абстрактно понятие", помисли си Юмир. Дали въобще имаше някаква власт? Може би ги бяха транспортирали на погрешното място.
– Наистина - съгласи се Юмир. - В момента сме в мир с Шончанската Звездна Империя, но никой не е сигурен докога ще просъществува. Превъзхождат ни и е само въпрос на време да ни нападнат.
Валарис изтри сълзите от бузите си.
– Трогателно! - прошепна той. - Чуйте ме всички! Отстъпвам всякакви титли, собственост и власт на капитан Юмир Гота от дома Федерация. Отсега нататък той е крал на Севера!
Залата избухна във възторжени възгласи.
– Какво те подтикна към това решение? - поинтересува се Юмир.
– Честно да ти кажа, писна ми от цялото това кралуване - сподели Валарис. - Все трябва да правя това-онова и съм отговорен за всички. Не ми остава време да поддържам външността си.
– Разбирам - отвърна Юмир. Разбираше, и още как. Опитваха се да го набутат. Изглежда мислите му бяха докоснали лицето му, защото Валарис побърза да го окуражи:
– Остава само да ги надраскаме тези работи на хартия, да ги подпечатам и си готов. - Той стовари хилавата си ръка на рамото на Юмир.
Масивната двукрила врата, намираща се точно срещу тях, се пръсна на трески.
– Извинете за закъснението - каза внушително изглеждащ мъж с бели очи. Една крачка зад него, от двете му страни стояха двама мрачни мъже. Над гърбовете им се подаваха дръжките на големи брадви. Само един поглед бе достатъчен, за да разбере, че тези са сериозни, за разлика от другите мъжлета в залата.
– Капитан Гота - обърна се към него Незнайния Войн. - Скенерите отчитат коефициент на интелигентност над 9000. - Юмир не бе изненадан.
– Лорд Болтън! - Валарис се изправи. - Искрено се радвам че най-накрая ни удостоихте с присъствието си. - Сега широка усмивка красеше лицето му.
– За мен е удоволствие, крал Валарис - отвърна резервирано великият лорд.
– Но аз вече не съм крал, милорд - изтъкна Валарис. Лорд Болтън повдигна вежда. – Новият крал е мъжът до мен, Юмир Гота от дома Федерация!
– Кралю Гота - кимна новодошлият.
– Ей, т'ва е оня дето ме измъчва̀! - Един субект с белег на лицето се изправи от пейките.
– Познаваме ли се? - Лорд Болтън се намръщи, сякаш се опитваше да грабне убягващ спомен. - А, да, Карт. Онзи, който открадна името на град на другия край на света.
– Тоя ме държа пет години в Страшно Яката Цитадела и ме измъчва̀! - повтори Карт, все едно не го бяха чули първия път. Хлъцна. - Беляза ме с този белег! Настоявам да го накажете, кралю!
– Нима би обърнал внимание на тази нисша твар? - скептично запита лорд Болтън. - Абсурдно.
В залата настана мълчание. Очакваха да вземе решение.
– Според мен - започна Юмир, а всички наостриха уши - този Карт трябва да е благодарен на лорд Болтън, че се е опитал да разкраси грозното му лице. - Възгласите отново бяха подети и дори пияния Карт се присъедини към тях.
– Мисля, че ми допадате, кралю - усмихна се лорд Болтън.
– Карт, обичам те! - кресна едно момиче.
– Младите се взеха! - плесна с ръце Валарис и погледна радостно към жена си. Юмир не беше сигурен по какво точно я позна. А онова сигурно бе дъщеря му. Юмир мислено ѝ пожела късмет и вдигна ръка. Оживлението секна.
– Лорд Болтън, - започна Юмир. Имаше пълно доверие на този симпатичен и интелигентен мъж, а също така се съмняваше в подаръка на Валарис. - отстъпвам ви титлата "Крал на Севера" заедно с всичката собственост, богатства, права и власт, които ми бяха дарени от Валарис Старк.
За момент се възцари мълчание. И тогава залата буквално избухна. Юмир не бе виждал толкова радостни хора. Карт беше може би най-радостен.
– Как не съм се сетил досега! - чудеше се Валарис, опрял длан на челото си.
– Благодарен съм ви, капитан Юмир Гота. – Всички бяха млъкнали за да чуят словата на новия си крал. - Домът Федерация току-що си спечели един вечен съюзник.
– Интересувам се, кралю, какво планирате да правите сега? - запита Юмир.
– Като за начало, - усмихна се крал Болтън - ще се съюзя с крал Ланистър. Според сведенията ми ни заплашва група валирианци. Ще бъдат смазани. След тях ще подчиним цял Вестерос. А след Вестерос - останалото.
– Никой няма да може да се опълчи на Болтън и Ланистър - продължи той. - И Двамата крале ще донесат Новия Световен Ред.
Юмир направи така - . Беше уверен в способностите на Болтън.

И всички заживяха щастливо.

Надявам се нямате възражения?

Крал Ланистар ще е много благодарен, че Болтан са на тяхна страна.
Уви, във форума няма секция за космоса, че да постнеш там. Освен това има три фактологични грешки - първо, Валарис не е хилав. Карт не е пиян по време на пира, или поне още не е пиян. И двамата с Андин вероятно искат да си издерат очите.
И трябва да попитам, как е успял Юмир Гота да попадне на "Дефайънт" от Летните острови? И още по-важно - защо не убиха Зорба Гъркът? Той трябва да носи червеното трико, щом е лейтенант, нали?

1. Валарис е хилав в очите на Юмир, но ако държиш, ще го редактирам преди да постна в нишката ви.
2. Очевидно са се телепортирали, когато Карт вече е бил пиян.
3. Това, че искат да си издерат очите, е най-големият признак на любов. Също като в детската градина. Там вгорчаваш живота на обекта на харесването си.
Ако искаш мога да пропусна момента с открития космос и да премина направо на телепортирането в Зимен хребет.

Този Юмир Гота е друг Юмир Гота, от друга планета. Чисто съвпадение. И не убиха Зорба, защото е клингон, а не грък, затова.

Това ми прилича на долнопробна пародия на Стар Трек.

Ах, вярно. Еми значи няма да се включвам и толкоз.

Включи се , ама недей да вкарваш космически кораби. Иначе ще наречем форума Стар Трек за огън и лед

Нее, Юмир, аз разчитах на включването ти ... не се отказвай толкова лесно, файт тил дъ вери енд!

Ще си помисля

Имам въпрос. Как във форума можеш да направиш "цък" и да си вземеш линк за отделен пост, а не за цялата тема?

Quote? Надали имаш това предвид обаче.

Иначе като кликнеш върху RE:нещо си, което го пише над всеки пост ти излиза линк директно към него горе.

Трябва ми, за да мога да си направя подредена хроника. Мерси ^^

Крайно съм недоволна от роулплея си досега. Днес обаче се случи чудо - най-накрая написах свестен пост. Евалата.