Дом Ланистър

Крал Джиор Ланистър
Титли: понастоящем Крал на Запада
Дом: Ланистър
Произход: Скалата на Кастърли
Възраст: 72
История:
„Видиш ли една смърт , видял си ги всичките“ . Това е мотото на Краля на Запада и то с право. След смъртта на любимата му Изабел Градинар , започва един период в живота на краля , наричан от знаменосците му „Затишие пред буря“. И то каква буря. С лека ръка избива хората около себе си , оставяйки лоялните. Когато разбрал , че един от внуците му крои преврат , не се поколебава да го прати на бесилото. Безмилостен и безскрупулен , в гневаси е истиснска буря. Буквално казано. И като бурята , той избива и приятели , и врагове. Нищо чудно , че си е спечелил прякора „Бурята“ . А ако в гнева си е страшен , когато е спокоен направо е ужасяващ. И също като бурята , събира силата си върху обекта. И също като бурята , безмилостно удря върху целта. За него „не“ не е отговор. Защото след една буря , рано или късно идва друга. Вдъхвал е страхопочитание и преди началото на тиранията си. Тогава е бил млад и силен мъж. Но след загубата на съпругата си , става неузнаваем. Ако преди „Затишието пред буря“ е превземал територии чрез окупация , то след този период , тези земи са били запалвани , населението - изтребено до крак , цели градове се превръщат в малки порутени селца , след като бурята му ги подмине. Но понякога е добър , благ и мил. Един от архимайстерите му казал , че страда от шизофрения. И след това бил намерен мъртъв в леглото си. Само че под тази тирания се крие болка. Многогодишна болка , която се увеличава с всяка изминала секунда. И колкото повече болка изпитва , толкова по-тираничен става. Дори си е позволил лукса да си построи вила в Ланиспорт , което се е смятало за престъпление преди. Само че жителите на града попадат в странна ситуация. Те влизат в ролята на жетвари , над чиито поля са надвиснали черни облаци. И единствената надежда за реколтата им е да се молят да не падне градушка. И де факто това прави населението на Ланиспорт. Само докато тиранина е в града. Когато го няма , жителите се вдигат на не едно или две въстания. И точно тогава се спуска градушката и унищожава всичко посято. Тези бунтове поставят Джиор в неловка ситуация и го принуждат да живее постоянно в града. Полувековното му властване се е отразило на кралството. Населението се плаши от него. Лордовете буквално си организират състезание „Подмажи се на краля“ , а приближените му го боготворят. Всичко това идва добре дошло за тираничния крал.
Външен вид: Макар й старец , Джиор се извисява над повечето мъже с половин глава. Косата му вече е станала бяла , символ на старостта и мъдростта му. Освен това лордът си има обичай: Когато е изтребил до крак населението на поредният град , си отрязва косата. Очите му излъчват старостта и знанието му , но освен това излъчват всичката кръв , която е била пролята по негова заповед. Макар да е познат като „Бурята“ , лицето му остава благо и миловидно , единственото останало отпреди „Затишието пред буря“ .
Всичко друго: Макар йжена му да е била Градинар , след смъртта й става най-големия враг на Градинарите , защото са поискали да я погребат в Планински рай , а не Скалата на Кастърли. Всички се учудван защо още не им е обявил война. Армията му също го боготвори , защото майсторството му на меча е легендарно.

Джоана Ланистър
Титли: няма
Дом: Ланистър
Възраст: 24
История:
Животът на Джоана Ланистър е изпълнен с много болка и скръб , но въпреки това жената успява да задържи самообладание. Като дете е ставала за посмешище пред братята и сестрите си , защото един пръст от лявата й ръка липсва. След поредният присмех от страна на брат й близнак Джон , Джоана се заклева , че ще получи отмъщението си. Късно вечерта е ставала , взимала е меч и сама се е обучаваал на фехтовка. След поредният присмех , Джоана взима меча с лявата си ръка и лично посича брат си близнак , за ужас на всички. Разбирайки постъпката й , майката бързо изпраща дъщеря си в Кастрамир. Само че животът й там също не е цветущ. Половината Рейн я смятат за побъркано младо момиче , а другата половина си мисли , че детето е било малтретирано и на своя старан също го правят. Детето е изпитвала камшика по гърба си немалко пъти от доверените хора на Рейн. Детето се заклева , че й на това ще отмъсти. Затова на шестнайсет започва да обикаля кръчмите в Кастрамир да търси последователи. Правела е откачени неща , само за да прибави един човек към каузата си. Половината от града дори започва да си мисли , че продава тялото си , което е самата истина. След приблизително година събиране на наемници към каузата си , изпраща писмо на „Бурята“ в което обяснява , че Рейн обмислят варианта да се отцепят от кралството. Макар й твърде умен , Джиор не прозира плана на внучката си и през 206 ПЗ обсажда града. Лорд Тирион Рейн се опитва неколкократно да го заплаши със смъртта на внучката му. Само че тя успява да се покрие. И с хода на обсадата , повече и повече войници се стичат зад каузата на Джиор. В един момент Тирион обмисля варианта да се предаде , но бързо отхвърля тази идея , знаейки на какво е способен „Бурята“. А Джоана бавно продължава да оплита сложен възел , който заплашва да завърже лорда на Кастрамир в собствените му идеи. Започва с обезкървяването на градската стража , използвайки наемниците , които е събирала през всички тези години. След като привършва с тази част от плана си е готова да сложи въжето на шията на Тирион. И точно това прави. Под прикритието на нощта оставя въже в покойте на лорда с бележка , на която пише „Избирай“. А Тирион избира да прекрати живота си , обесвайки се. Само че тази малка победа не стига на Джоана. За всяка капка кръв , паднала по тялото й , Кастрамир щял да плати с хора. Затова организира масова сеч на хора от градския страж. После окупира всички складове с храна и превзема поратата. Тя е готова да остави хората да умрат от глад и да се самоубият , отколкото „Бурята“ да довърши започнатото. И много хора прибягва до тази опция. Едва три месеца след сечта , тя отваря портите на Джиор , който срива града до основи. След това прибира внучката си в имението си в Ланиспорт. впечатлен от нея , я нарича „Мълнията“ и тя става най-довереният му човек. Само че тя е готова на последен удар , който да смачка авторитета на Рейн. Изпраща им солисно количество злато под предтекста , че „Поради финансовите ви затруднения , ви представям количество монети , равно на 200 000 златни жълтици. Очакванията ни са , че когато станете платежоспособни , ще ни върнете парите с лихва петдесет процента. Освен това ви пращам благословията на „Бурята“.“ Това писмо поставя Рейн в матова ситуация от страна на икономика и от страна на морал.
След като довършва отмъщението си срещу Рейн , желанието й за кръв спада и тя отново става хубавото младо дете отпреди първото й проливане на кръв. Само че тези събития оставят трайно петно на репутацията й. Всички предложения за бра се провалят , заради суеверието , че проклятието на „Бурята“ върви ръка за ръка с нея. Всичко това й се отразява и след няколко години се превръща в затворена в себе си млада дама. Много смятат , че покварата на дядо й е й в нея. Но за разлика от „Бурята“ , „Мълнията“ е заровила миналото си дълбоко в земята и е отворила нова страница в живота си.
Външен вид: Тя е наследила много от дядо си: Буйната руса коса , нежният младеки вид и стройната фигура. Но очите й са наследени от баба й. Сини като небето. Те обикновено са безчувствени , но когато е сама , спомените от миналото се връщат при нея като духове и тогава тя разкрива истинското си аз. В такива моменти изглежда състарена. Тялото й е нашарено от различни белези след събитията в Кастрамир.
Друго: Макар да е убила брат си близнак с лявата ръка , е десничарка. Изпитва сериозна нужда от човек , който да разбира през какво е преминала.