Речник

Източник: http://wiki.dothraki.org/dothraki/Other_languages и http://docs.dothraki.org/Dothraki.pdf

Старият език - езикът на първите хора отпреди появата на андалите. Груб, със звънтящи думи. Почти изчезнал южно от Вала. Имената на този език обикновено са кратки и описват собственика си. Езикът има руническа писмена система и вместо на пергамент се пише на камъни.

сигерник - измамник
магнар - лорд
скагос - камък
маг - ?
мар - ?
тун - ?
дох - ?
вег - ?

Имена:
Харма, Дал, Вала, Игрит, Рик, Рагвил, Ренил, Стир, Ярл, Григ, Ерог, Корт, Богър, Дан, Хен, Дел, Ленд, Тормунд, Торег, Торвин, Дормунд, Дин, Мунда, Орелл, Вармир, Алфин, Крастър, Джили, Нела, Дая, Ферни, Арсън, Гендел, Горн, Джорамун, Бел, Трисфър Мъд, Раймун Червената брада.

Висш валириански - - езикът на Валирия. Изчезнал по време на поредицата, макар и някои фрази, книги и песни да са оцелели Ориста. Използва глифове вместо азбука. Пише се на свитъци.

валар моргулис - всички трябва да умрат
валар дохерис - всички трябва да служат
дракарис - дарконов огън
? - замръзнал огън (обсидан)
арис - огън (?)
валонкар - малък брат
майги - мъдра

Имена:
Балерион, Мераксес, Вагар, Армидон, Егон, Емон, Джаерис, Регар, Висеня, Ренис, Енис, Мегор, Ерон, Реня, Даерон, Белор, Нерис, Мекар, Рела, Визерис, Денерис, Ерион, Маелис, Алисан. Толос, Елирия, Орос, Тирия, Манатарис (градове).

Низш валириански - езикът на Свободните градове и Робския залив. Изродена форма на висшия валириански, описана като "течен" по звучене език. Също използва глифове. Различен е за всяко населено място.

наша - вид напитка от Норвос
кивас - вид игра от Волантис.
Браавос:
? - моля
? - благодаря
? - море
? - звезда
? - огнено вино
? - чаша
? - спри
? - свещ
? - обувка
? - тридесет и шест
? - миди
? - "Колко години имаш ти?"

Имена:
Лорат - Джакен Х'гар
Лис - Саладор Саан, Коран Сатман
Волантис - Колоко Вотар
Норвос - Арео Хорат
Тирош - Роро Ухорис, Колио Кания, Даарио Наарис
Браавос - Моргого, Умма, Наббо, Терро, Бекко, Рогго, Ланна, Куил, Тагганаро, Коссомо, Джос, Алакко, Ецелино, Мърмелло, Теренсио Терис, Йорко Терис, Денйо Терис, Гилоро Дотане, Гилеро Дотане, Ина, Нохо Димитис, Бруско, Талеа, Бреа, Орбело, Лото Лорнел, Моредо, С'Ворн, Канкър Джейн, Мерилин (Мери), Белегер Отерис, Белонара, Нарбо, Куенс, Слой, Бетъни, Юстъс, Престейн, Антарион, Касо (име на домашен любимец - тюлен)
Мир - Торос
Робския залив - Джотиел, Дукуор

Гхизки - подобен на ръмжене и почти забравен, заместен от валирианския. Още се помни предимно заради имената на хората и местата в Робския залив.

миса - майко
токар - токар (роба?)
зо, мо, на - частици, означаващи благороден произход

Имена:
Мийрин, Юнкай, Ащапор (градове), Кразниз мо Наклоз, Граздан мо Улхор, Прендал на Гезен, Ознак зо Пал, Мисандей, Наат, Граздан мо Ераз, Шкахажадхан, Клеон, Гел, Горган, Кизай, Галазза Галере, Резнак мо Резнак, Скахаз мо Кандак, Зак, Хазкар, Газеен, Мерек, Хиздар зо Лорак, Граздан зо Галере.

Картски:

пах - презерение, отвращение
ай - болка

Имена:
Ксаро Ксон Даксос, Матос Маларауан, Вендело Кар Деет, Егон Емерос, Пиат Прий, Уратон, Геан, Сибасйон, Салор.

Ашай - остър и вълнист език.

Имена:
Мелисандра, Р'Хлор, Азор Азшай, Нисса Нисса, Куейт.

Лазарейски - песенен език.

Имена:
Мирри Маз Дур, Ероех

Летният език - говорен на Летните острови.

Имена:
Кухуру Мо, Джалбар Ксо, Чатая, Алаяя, Коджо Мо, Соторос (остров)

Дотракски - груб и гърлен език. Липсва форма на писменост.

А:
ахара - миризлив
ахарак - миризма
адакхат - яда
аджо аджални - полунощ
адриват - убивам
адор - стол
афаз - горещ
афазолат - заменям
афесат - правя да сърби
афин - когато
агендат - разкъсвам
ахеш - остря
ахакат - дразня
ай - да
аджалан - тази нощ
акат - две
алегра - патка
алайфат - задоволявам
аменат - изпразвам
акатаки - втори
ака - също
амитрат - почивам
анат - почивам
ана - мен
анха -аз
анакхат - спирам някого
аневлат - оставям нещо, поставям нещо седнало
ани - мой
анитат - причинявам болка
аракх - извит меч
арагат - давя се
асава - небе
асе - дума
ашефа - река
асамват - чупя
ашек - днес
ашеккой - рожден ден

Други езици: търговския език, езика на Джогос Най, ибенски, езика на Баясабад, Шамириана и Каякаянаяна.