Без гаранций

Морлош седеше на трона на Зелена вилка , макар че беше по право наследник и лорд , много хора не искаха това , например дома Фрей , след като му се подиграха с годеж и после се отказаха , лорда искаше възмездие, искаше отмъщение. Но това не можеше да стане , без явна причина , обаче Фрей си го търсеха. Морлош пиеше в това слънчево време , една слабост - параноята го грезеше , в това хубаво време , селяни и няколлко дребни благородници от малки домове искаха да говорят с него. Трона на лорда винаги беше малък , голямото му тяло скриваше трона , какъвто и да направят , а това правеше труден разговара с него.
- Господарю , милорд имаме молба към вас ? Не искаме да почерняме този прекрасян ден , но....
- Кажи го направо човече , знам че някой ви убива добитъка , не съм сляп , събрали сте се да искате някаква защита. Фрей са били , със сигурност , отдавна искат Зелена Вилка , но докато съм жив няма да го допустна.
- Да милорд , но ние незнаем със сигурност кой е бил , може да е всеки.Някоя банда или....
- Стига Хотчър , извенете милорд , но кой ще убива добитък без да го открадне а го оставя да се разлага.
- Напуснете , ще взема мерки , но докато не намерим ястна причина за избиването , няма да правим нищо.
- Да милорд , но нека да съм и аз полезен сир.
- Как ти е името благороднико , виждаш ми се досетлив.
- Такъв съм , аз съм Пърсивал Изгорелия - той си вдигна дясната ръка и показа че време наистина е била горяла. Рицаря се биеше в турнирите с лявата си ръка , но макар че неговия дом разполагаше с 100 рицари , а Пърсивал беше спечелил не един или два турнира , го наричаха Изгорелия.
- Моята дъщеря е женена за братовчед на лорд от Фрей , той не се отнася много добре с нея , изневерявай . Тя мисли да му се отплати .
Морлош слушаше , ядеше половин пиле и вече бе изспил три бокала с вино и захвърли наполовин пълен бокал. Взе от колана си кама с вълча глава , тази кама беше почерняла от времето , беше му подарена когато бе на 10 години и още я пазеше. Той се усмихтна през маската , бе леко повдигнал за да може да яде , захвърли подноса и пристъпи към рицаря.
- Така да бъде Изгорял , ето ти камата , но я върни с кръвта на Фрей , нека и те се чудят защо е станало.
- Да Милорд ще бъде сторено , онзи обича гуляйте , ще има справедливост. Морлош махтна към останалите да се махтнат , Фрей бяха толкова лицемерни , можеха да си играят със всеки. Но Зелена Вилка нямаше да е тяхна НИКОГА .
Морлош се смееше , точно пред него стоше знамето на Тъли , но сега ще ше да властва над Фрей , когато ги унищожи един по един , тогава ще се свържи с някоя от техните дъщери , ше свърже кръвта на Тъли с тази на Фрей. След век неговите деца , техните деца и внуци ще ше да се нарекът не Копелето на Севера , а щяха да има един могъщ дом Тъли. Морлош пиеше от амфората виното , маската му беше паднала на последното каменно стъпало към трона. Самата зала беше в Северняшки тип , груба недодялана , трона бе също така груб - две глави на вълчища го украсяваха , така живо създадени сякаш са живи наистина. Листа и дървестни клони от бронз обхващаха целия трон сякаш бе цяло дърво. Морлош сложи маската и извика Берк Устрема - хилав мъж но умен , въпреки че не се виждаше този интелект, по - скоро безропотност.
- Какво ще иска милорд , може би още вино или храна или пък компания ?
- Не не ми трябва , колко ще струва едно празенство , можеше да поканиш някой от дъщерите на благородниците, може да оргранизираме и малък турнир....
- Ами милорд , хазната е добре , но трябва да платим на селяните , избития добитък , ако не броим това ще стигнат парите за турнир или просто празенство с жени , кое от двете милорд ??
- И двете , ще искам да се повеселим , а на селяните ще платим на полвината.
- О милорд , май ще се вместим , ако не излезе нещо непривдимо.
- Берк Устрем , като те назначих да си управител на хазната , ковчежник , нали ти казах да си точен - ще стигнат или няма да стигнат ??
- Милорд , ще стигнат за всичко , само ако беше си платил данъка онзи Пилар от Сребрист Дол , но както и да е ще стане господарю, да извикам ли певци , нещо духовно ?
- А не без певци , последния път цепеше главата от бученето им, да ги вземат другите дано. А този Пилар важен ли е и защо данъка не се събира качествено , ти не отговаряш ли за това ??
- Милорд , значи без певци добре , Пилар и аз не го знам май е копеле на Фрей , но вие бяхте казали данъка да не се взима насила . А за какво е празнството - турнир , какъв е поводът ??
- Погребение , за това , Устрем заболя ме главата от теб , и дано другите ме вземат - ,, да не се взима насила '' премахвам това , да ми доведат този нещастник Пилар и да ми се изплати.
- Да милорд ще бъде сторено. Берк Устрема препустна на някъде оглеждайки се и треперийки. Беше си такъв , бил се е на един еднинсвен турнир , май го фрастнали по силно по главата , но иначе разбира от хазната и събирането на данъци.
Морлош се взираше в празния бронзов бокал , Зелена Вилка никога не е била много доходоностно селище , добитъка , пасищата , риболова - това бяха богатствата на Вилка. В Севера и това нямаше , Морлош Сняг захвърли още един път бокала, смакча го с крак искаше да има невяста , а тези Фрей само му се подиграваха , но и те щяха да си платят.

Небето почерня , беше слънчево , но се промени облъци покриха небосвода. В Зелена Вилка близо до реката , винаги времето беше непостоянно и влажно. Това време не плашеше хората , даже беше добре за риболова , за пасищата за поминака на селяните и скотовъдите. Морлош Сняг бе извикал макар и къстно следобед лордовете на Червена и Синя вилка , това бяха лорд Панарас - Червена Вилка и лорд Холш - Синя Вилка. По негови изчесленя , неговото селище при заплаха от война можеше да събере най-много 800 души , не зависимо от къде, рицари и пешаци. А по думите на двамата лордове те можеха да намерят около 1500 човека за битка. Морлош не им каза че ще се опита да нападне дома Фрей , макар че този дом е богат и могъщ нищо не е от значение. Лордовете щяха да го заплюят в лицето ако в залата не беше знамето на Тъли , засега те щяха да изпълняват. Покани ги на празенството - турнир , те приеха с мазни усмивки, но скоро ще ше да има война. Морлош беше задействал плана си , но му трябваше подкрепа , трябваха му съюзници - някой силен дом. А това беше трудно начинание, за лорд с нечиста кръв , на западащо селище. Трябваха му всичко което можеше да събера за битка , дори да задържи вражеските войски , да ги отблъстне за малко , но после какво. Той преобърна масата и столовете , лордовете вече си бяха тръгнали, погледна своя трон , вгледа се в двете глави на вълчища . Излезе от залата , почти на бегом , взе коня си и препустна към една изоставена воденица до малка горичка.
Морлош Сняг там разпускаше , имаше толкова много идей , за величие - но му липсваше опора , нещо което да го направи по силен - за да успее , не му трябваше армия а нещо или някой . Слезе от коня си , мелницата беше изоставена и стара , спомняше си когато за първи път дойде в Зелена вилка , побягна тъкмо към тази воденица и се скри там. Разсмя се , беше като истинско малко вълче. Тръгна към воденица , когато изведнъж нещо се размърда в нея , той се спустна към сянката влетя през входа и се огледа , погледна и към тавана. Нищо не видя в тая тъмнотия , обаче чу нещо , и в сламата сред чувалите и боклуците хвнана женско тяло. Издърпа го от воденицата и тогава видя най-красивото момиче из седемте кралства с кафеникава коса с черни очи и млечнобяла кожа. Такова момиче няма из седмте кралства , абе извън тях никъде абсолютно никъде няма такава приказна красота. Морлош Сняг я гледаше , тя също , и двамата стояха втрещени около час без думица да си кажат , той най-накрая се сети , махтна наметалото и я обви в него.
- Ами аз се казвам Морлош Сняг , дълга история , майка почина като се родих , що то съм голям , горката женица , баща ми не познавам , много добре , а и тази маска. Ти откъде си , да не си от дома Фрей , или пък да си от по-знатен дом , нали знаеш толкова красива , може да си отвлечена от разбойници и да си избягала познах ли ??
- Не милорд , събудих се в тази мелница , не знам коя съм и от къде съм дошла. Не помня името си.
- Ах лоша работа , моме , лоша. Ей сега ще ти измисля , Морлош ги разбира тия неща , ще се казваш Мери Рей , а още утре ще се оженим . Какво ще кажеш Мери ?
- Да, милорд името е хубаво , ти от тука ли си.
- Сега ще ти покажа замъка ми , аз съм в Зелена Вилка , утре по това време ще си господарка на тези земи тука. Мери Рей от дома Тъли , господарка на Зелена Вилка - никак не звучи зле. Най- накрая ония от Фрей ще си го получат да знаеш , после ще ти разкажа за тия кучета от дома Фрей , само да те видят , ще си извадят очите с двете ръчички.
- Да милорд , времето е хубаво днес.
- Така е моме , от днес всяко време ще хубаво с теб.
Морлош потегли в галоп , влезе в замъка с бястна скорост. Накара придворните да облекат момичето и влезе в тронната зала, вървейки от единия край до другия , всякаш другите го преследваха.
- Берк Устрем ела тук , веднага .
- Милорд , довели сте много хубаво момиче , къде я намерихте, да не е....
- Стига глупости момичето не е виждало мъж , не си спомня нищо , даже й дадох име Мери Рей , намерих я в старата воденица , винаги ходя там. Ти не мисли много , отмини турнира и изпрати покани до всички лордове , рицари , благородници , даже и на дома Фрей , утре Морлош Сняг вдига тежка сватба.
- Но милорд сватба това ще окаже към хазната....
- Да те вземат другите Берк , хазната е за това хазна за сватби не жали средства викни и певци.
- Както кажете милорд , но това момиче ми изглежда не със всичкия си ....
- Берк господаря ти е добър , да не ми казваш че моята бъдеща жена и господарка на този дом е сбъркана ?
- Не , милорд нямах такива мисли , исках да ви кажа да внимавате .
- Ще внимавам Устрем , аз съм лорд а ти си ковчежник , Пилар от Сребрист Дол къде е това нищожество , искам до вечерта да се яви , няма да му опрастявам данъка.
- Милорд говорех с един пратеник , той отказва да плати.
- Да го вземат другите , няма да се занимавам с него , остави ме ковчежнико.
Морлош гледаше към трона и към герба , скоро ще ше да има наследник , опората и силата това чакаше той. А в близко бъдеще ще ше да унищожи дома Фрей , колкото и могъщ един дом , това не значеше че е вечен. Изведнъж погледна едната си ръка после другата , сякаш бяха издрани от бодли на роза , от толкова силни чувства и радост не беше усетил че по пода имаше капки кръв. Падна на едно коляно , после и се свлече тежко , всичко се въртеше пред очите му , чу викове и видя сенки , но след това изгуби съзнание . ЕРАТА НА БОДЛИВАТА РОЗА ЗАПОЧВАШЕ.

- Mилорд как сте , много ни изплашихте мислихме най-лошото което е станало , мислихме....
-Казах ти Берк много мислиш, отколко време съм така и какъв е този бълвоч ??
- Вие , сър сте от 3 дни на легло , майстер Арвак ви даваше билки и следеше дишането.Но хвала на Господаря на светлината, той те отведе към нас , милорд във вас още има живот и искрата никога няма да угастне.
- Разбрах Устрем , как е момичето , да не е избягало ? Ковчежниго да не си сторил нещо, кажи веднага.
- Отначало мислихме че то е виновно за вашето състояние , но сър Хотчър спря да я пратим в тъмницата, но тя промени замъка, навсякъде поникнаха рози с ален цвят , нещо не е наред в нея господарю , разберете има... нещо.
- В цяла Зелена Вилка поне един има който знае какво да прави , сър Хотчър се издигна в очите ми , Берк май нещо криеш от мен казвай човече ??
- Ами , милорд Пилар от Сребрист Дол е събрал към 300 души и е тръгнал към нас , събира всеки който иска да се бие под знамената му , а той носи знамена на Фрей. Сър Хотчър е събрал 200 души , заедно с 30 конник и е взел сина си , Конника на Реките , другите благородници събраха още 150 души , от Синя Вилка са тръгнали 400 души и 50 конника готови са да ни подкрепят но са на ден - два път от тука.
- Берк поне си полезен може би, ден - два ни стигат да дадем на Пилар от неговата отрова , събери всички стрелци, всеки който ще може да стреля и улучва , и извикай Хотчър , имам план с който ще дадем урок на този нещастник. И ми донеси вино а не тези бълвочи.
- Да милорд , радвам се че сте отново сред....
- Хайде по живо , чакани битка , нека господаря на светлината ми даде време.
Морлош се изправи , сложи ризницата си , отвори сандъка и извади бронзов чук с глава на вълчище отпред , тежко и масивно оръжие , направено му още в Севера. Чуковете бяха прости оръжия и с един удар повечето врагове не ставаха веч.Сложи на кръста си боздуган с три вериги , хаотично но полезно оръжие. Когато вълка и рибата тръгваше на битка трябваше да се пазят враговете , защото щяха да се удавят в собствената си кръв.
-Милорд вика ли сте ме ?
- А сър Хотчър , чух че някакъв е тръгнал с армия , готов да вземе нашето парче земя което е само наше. Имам план , ще изпратя стрелците си напред , в малки групи , ще правят засади по пътя на враговете ще убиват и ще се изтеглят бързо.
- Това е хубав план , милорд . Но не трябвали да предложим мир , без битки ?
- Мира е за жените , този не е плащал данък и тръгна към мен с армия , ще се срещнем с враговете на бойното ни поле. Зелена Вилка , може да е малко селище , но тук хората са благородни , пред никого не прегъват крак, той ще си плати.
- Да милорд , някой от благородниците искаха да попитат дали има друг вариант , за този конфликт.
-Кажи им че няма варианти , всичко се изчерпа , пригответе се , приберете жените и децата зад стените на замъка , може да попаднем под обсада.
-Сър , ще бъде сторено , приятно ми е да ви видя на крака.
Морлош се усмихтна през маската излезе от своите покой и се разходи из стената , но видя че целия замък е обрасъл в някакво разстение , бяха поникнали рози дори по крепостната стена , а през тези всички години из речните земи , северняка не беше виждал рози , с подобен цвят. Спустна се към градината която се беше превърнала в нещо уникално прекрастно сякаш е живо същество , имаше не само цвятя но и две дървета които се увиваха едно о друго. Той чу смях и се спустна към него видя момичето която си играеше с три добре охранени бойни кучета , мускулести и злобни , само кучкаря се доближаваше с тях. А сега те се боричкаха с момичето което намери , тя бе облечена в ефирна рокля , боса но сякаш разстенията се накланяха когато стъпваше. Морлош се отдръпна когато видя едното куче да се озъбва срещу него , устата му бе пълна със зъби и пяна , това бяха злобни същества.
- Милорд какво има , защо стоите така , няма ли да дойдете ?
- Псетата не ме харесва моме , а и не съм те виждал от предишните дни ... бях уморен.
- А защо милорда е с тези оръжия , защо ви са ?
- Момиче задава се буря , буря от мечове.
- Но времето е тей прекрастно и слънчево.
Момичето се спустна към него , прегърна махтна маската и го целуна .