Мъжът с веригата

Слънцето беше почти в зенита си и сякаш не възнамеряваше да се премести. Никакви облаци не му правеха компания в небето. Южният вятър духаше силно и беше опънал платната на "Слънчев дъжд". Движеха се с висока скорост, люлеейки се по вълните. Корабът беше среден на големина и приютяваше десетчленен екипаж. Имаше висок борд, но за разлика от вестероските кораби гребла отсъстваха. Сега се намираше някъде насред залива на Железните хора, както го наричаха, натоварен с подправки и килими. Лапин Схарба, капитанът на кораба, бе решил да ги изтъргува в Морски страж, а от там да натоварят дървен материал за Ланиспорт, където винаги се строяха кораби. Никой не оспорваше нюха на опитния капитан. Юмир беше на борда девета година и се беше уверил в способностите му. При този вятър можеха да пристигнат още привечер.
Стори му се че вижда нещо на северозапад. Беше му трудно да прецени с блясъка на слънцето по водата. Присви очи...
Една ръка се стовари на рамото му.
– Как е, момче? - попита го весело Беззъбия Том. Косата и брадата му бяха изцяло побелели, за разлика от когато Юмир за пръв път се беше качил на борда. Забрадка пазеше главата му в днешния слънчев ден. Ризата му беше кафява и оръфана, тук-таме се показваха бели петна от засъхнала сол. Сивите му панталони бях широки и срязани късо.
– Мисля че видях нещо. Там - посочи Юмир. Том погледна. Въпреки възрастта си, той имаше най-острия поглед на кораба.
– Сторило ти се е - заключи той. Обърна лице към него. – Всички сме изнервени, момче. Не е хубаво да плаваш толкова близо до Железните острови. - Последното придружи с ругатня. - Но нали затова се движим толкова близо до брега, а не сечем право напред? Лапин си знае работата.
Юмир разбра че се е стегнал чак когато се отпусна. Беззъбия Том можеше и да работи по-бавно по такелажа вече, но присъствието му беше повече от успокоително и то не само за Юмир.
– А при теб как е, Том? - попита на свой ред Юмир. Сред екипажа беше прието да използват Общата реч. Капитан Лапин Схарба, който беше другият от Летните острови на борда, беше облегнал гръб на руля, поддържайки курса. Джега Буря в момента бе на кърмата. Копеле на някой си лорд. Векара премина покрай тях с вечно сериозното си изражение. Него бяха качили от Лис преди няколко години. Само с това име се беше представил. Юмир можеше само да гадае откъде е той. Най-доброто предположение което имаше, беше Валирия. Другите петима от екипажа спяха в каютите си. Откакто навлязоха в залива на Железните мъже, капитан Лапин ги беше раздели на две смени, така че да се предвижват и през нощта и да покрият разстоянието възможно най-бързо.
– Болен съм аз, болен от старост! - засмя се Том. – От това море започнаха да ме болят ставите! Такова нещо никога не е било. Това май ще е последното ми пътуване на кораб.
Юмир го зяпна. Беше му трудно да си представи "Слънчев дъжд" без Беззъбия Том. Вече девет години бяха заедно.
– Човек трябва да знае кога да се оттегли, момче.
– Какво ще правиш? - попита Юмир.
– Речните земи не са лошо място. Ще сляза на Морски страж и сигурно ще си построя къща. Ще си купя лодка и ще влизам за риба. – Юмир кимна. Може би и той щеше да постъпи така на неговите години. Където и да е, само не и на Летните острови.
Слънцето се отрази в злато и грабна погледа му за момент. Пръстенът с черен камък на ръката на Том беше някак не на място, не се връзваше със скромния стар моряк. Юмир го беше виждал да го гледа със странно изражение, неразгадаемо. Не беше питал. Това трябваше да е нещо, което Том сам да разкрие ако иска.
Беззъбия го остави и се насочи към капитана. Винаги разменяше по някоя дума с всеки от екипажа, а после деликатно издаваше тревогите им на капитана, представяйки ги за свои. Още една причина Юмир да го уважава.
Сега вече го видя. Голям кораб и то близо. Невероятно как слънцето го беше скрило и от него, и от Том.
– Кораб, северозапад! - извика той.
Лапин се оттласна леко от руля, загледан в посоката. Том също го видя и Юмир прочете ругатнята на устните му. През ума му се завъртяха всички пиратски истории за Железните хора и стомахът му се стегна.
– Лек десен - каза им капитана. – Коригирайте платната.
– Как са стигнали толкова близо без да ги видим? - зачуди се Джега, придърпвайки едно от дебелите въжета.
– Не е близо - отвърна Лапин. – Просто е голям и изглежда, че е близо. – Челюстта на Юмир увисна. Тогава този кораб трябваше да е огромен. – Железните хора нямат такива кораби. Може би е кралският кораб на Ланистър. Въпреки всичко, нека поддържаме дистанция.
След поправката в курса всички гледаха кораба. Той продължаваше да се приближава, макар и по-бавно от преди. Постепенно очертанията му се откриха. Тогава забелязаха, че всъщност не е един кораб, а два. Единият, по-малкият, газеше вдясно от този до него, но все пак беше два пъти по-голям от "Слънчев дъжд". През това време брегът вдясно от тях се приближаваше. Вече бе на не повече от пет мили, прецени Юмир. Времето минаваше напрегнато, а те през цялото време наблюдаваха корабите. Изведнъж малкият се отдели от другия.
– Ще ни заобиколи - каза Лапин, все още спокоен. - Може и да е само граничен патрул на Речните земи. - Юмир беше скептичен, но се вкопчи в нищожната надежда, макар здравият разум да му нашепваше: "Речните земи са речни... техните кораби не плават по море... Морски страж е бил построен само за защита от Железните острови... няма начин да имат толкова голям кораб..." - Събудете другите и се въоръжете - разпореди се капитана, той самият поемайки към каютата си.
Когато целият екипаж излезе на борда, всеки носеше свое оръжие. Юмир, както и Лапин, държаха дълги лъкове, от онези, които използваха хората от Летните острови. Векара стискаше къс меч, закупен от Тирош. Том бе оставил камата в канията и носеше обикновен лък. Джега държеше бойната брадва, с която беше дошъл на борда. Сандрел, брадясалият тип с белега през носа, както и Декран стискаха в едната си ръка по къс меч, а в другата малки кръгли щитове. Сорган, Виндел и Грасос, който още изглеждаше полузаспал, също бяха заложили на лъкове.
– С тази скорост ще ги изпреварим до Морски страж - каза капитан Лапин. Наистина, тромавите вестероски кораби с гребла се движеха по-бавно.

Слънцето заклони към залез. След промяната в курса, разстоянието между тях се бе увеличило.
– Май ни се размина - въздъхна Джега.
– Тихо! - сопна се Том. – Ще ни урочасаш!
И сякаш за да потвърди думите му, вятърът спря.
Юмир погледна надвисналите безпомощно над него платна. Останалите направиха същото.
– Е, - рече Лапин – остава да ги видим какви са.
Безпокойство изпълни въздуха на палубата.
– Патрул ще да са... - мърмореше си Джега – Все пак трябва да се пазят от пиратите... Да, патрул трябва да са... – От другите никой не наруши тишината. Капитанът и Векара изглежаха безразлични. Беззъбия Том беше намръщен и потъркваше пръстена си. Виндел беше започнал да си гризе ноктите.
– Вижда ли се вече? - попита след известно време Лапин.
– Сив кръг на черно - отговори Том. – Малкото не се вижда толкова добре. Нещо червено на бяло и синьо. Говорят ли ти нещо?
Лапин не отвърна отначало. Загледа се в дъските под краката си.
– Това трябва да е кралят на Железните острови - най-после отвърна той. Джега изпъшка. Самият Юмир се беше вцепенил. – Да, това обяснява и големината на кораба. - Капитанът вдигна поглед и изгледа хората си един по един. – Едва ли ще си губят времето с малък търговски кораб като нашия. Грасос, изкарай белия флаг на палубата. - Едрият космат браавосец се подчини.
През това време по-малкият кораб ги настигна. Юмир прецени че на него имаше петдесетина души, всичките въоръжени. На платното му беше изобразена червена маска. Заобиколи ги откъм десния борд и един брадат мъж от екипажа се провикна:
– Хвърлете котва и се пригответе за абордаж!
Екипажът на "Слънчев дъжд" не се помръдна.
– Направете както ви казва - разпореди се Лапин. – Оставете оръжията, но да са някъде наблизо. И не говорете когато се качат. Аз ще се оправя.
През това време дойде и кралският кораб. Беше два пъти по-голям от другия и поне пет пъти по-голям от техния. Беше пълен с въоръжени мъже.
След като хвърли котва ляво на борд от "Слънчев дъжд", железните хора поставиха подвижни мостове и от двете страни. От дясно пръв премина мъж, който криеше лицето си зад желязна маска.
От ляво слезе друг мъж, който задържа погледа му за по-дълго. Бръчки и сенки правеха вида му мрачен. Косата и брадата му черни, прошарени. Не носеше оръжие, но около широките рамене и гърдите му се виеше някаква верига.
Тази двойка бе последвана от двадесетина мъже. Те запълниха цялата предна половина на "Слънчев дъжд". Мъжът с маската пристъпи напред.
– Има ли други хора на борда на този кораб? - Думите му излязоха приглушен иззад метала.
– Не - отговори Лапин.
– Подредете се! - нареди мъжът и те се подчиниха. От дясната страна на капитана застанаха Джега и Сандрел, отляво - Грасос и Беззъбия Том. Във втора редица зад тях се подредиха Виндел, Декран, Сорган, Юмир и Векара. – На колене пред жетваря на Оркмънт!
И те паднаха на колене, забивайки поглед в дъските. Юмир видя как друг чифт крака пристъпват напред.
– От доста време не сме виждали кораб от Летните острови наоколо – заговори новият глас. – Какво ви води насам?
– Ние сме просто един беден търговски кораб, който се надяваше да продаде стоката си в Морски страж, кралю - каза Лапин. – Не сме възнамерявали да възпрепятстваме пътуването ви по какъвто и да е начин и дълбоко се извинявам, ако сме го сторили.
– Я, чернилката знаела да говори! - възкликна един от железните мъже и те избухнаха в дружен смях.
– Кралю, ако ми позволите да говоря? - попита Лапин. Юмир изправи леко глава, колкото да вижда мъжа с веригата.
– Позволено ти е - отвърна той.
– Готов съм да заплатя за пречиненото неудобство - каза Лапин. Юмир наистина му се възхити. Дори в такава ситуация, той продължаваше да търси начин да се пазари. Странно, кралят на Железните острови се намръщи.
Мъжът с маската срита Лапин.
– Ако крал Хоар ти иска златото, ще си го вземе! - каза той.
Железните хора се размърдаха, някои извадиха оръжие.
– Що за неуважение?! - изръмжа един.
– Давайте да ги изкормим вече - каза някак отегчено друг.
– Извинете ме, ако по някакъв начин съм ви обидил. Не такова е било намерението ми - оправда се Лапин.
Напрежението натежа във въздуха. Щяха ли да ги убият? Всичко зависеше от този Хоар, но той си мълчеше.
– Гледай какъв хубав пръстен има този! - каза един от железните хора и пристъпи към Беззъбия Том. - Дай да го видим де! - Грабна ръката му и я вдигна пред очите си. - Харесва ми.
– Ваш е - побърза да каже Лапин. – Дай му го, Том!
Том се поколеба.
– Канг, - намеси се мъжът с маската – ако ще взимаш този пръстен, ще трябва да платиш цената.
– Разбира се! - защити се Канг. Косата му беше сплъстена и имаше дребни, злобни очички. - Да не съм някой крадец да го взема просто така?
– Скапаната ви желязна цена нищо не струва - каза Том. – Този пръстен не се продава. Убий ме, няма да ти го дам. - Том издърпа ръката си.
– Том, не изглупявай... - промълви Лапин.
– Ти си бил много смел, старче! И си знаел за желязната цена - изсмя се Канг. – Наистина ли не се продава? - Очите му светнаха и той извади късия си меч от ножницата. Допря острието до кожата на стареца. – Къде ти е смелостта сега? - Том не отговори. Изплю се в краката му. Гняв измести присмеха на Канг и той преряза гърлото на Том. Юмир замръзна. Канг издърпа проклетия пръстен от ръката на Том, докато той се давеше в кръвта си.
Юмир не можеше да откъсне поглед от Том. Чу ругатнята на Сорган и усети надигането му, видя с периферното си зрение Джега и Сандрел да се изправят. Стрелнаха се нанякъде, сигурно към оръжията си, оставени до голямата мачта. Железните мъже се раздвижиха.
– Защитете краля! - нареди мъжът с маската. Думите му се сториха някак далечни на Юмир.
Една ръка го разтърси по рамото и той се обърна унило към източника.
– Нямаме шанс - каза Векара. – Да се махаме!
– Те го... убиха... - запелтечи Юмир.
Здравият шамар на Векара го върна към реалността. Пред тях беше настанал бой, или по-точно клане. Видя как няколко души наръгаха Сорган, друг отряза ръката на Виндел и разпори корема му. Наистина, нямаха шанс, не и шепа моряци срещу тренирани войници.
– Близо сме до брега, можем да доплуваме! - бързо каза Векара. – Последвай ме! - И задърпа Юмир за ръката. Преди да се обърне видя как някой отнесе главата на Лапин, който не беше помръднал от мястото си.
Затича с Векара. С няколко скока се добраха до кърмата и се хвърлиха оттам.

Продължава в "Пътят напред"