Карт
Страница 1 от 1
Карт
Име: Карт
Дом: Магнар от Кралската зала
Титла: Наследник на магнаря
Произход: Скагос, Кралската зала
Възраст: 32
История:
Карт е първородният и единствен син на Ковран, магнар (лорд) на Кралската зала. Във вените му тече смесена дивашка кръв и кръв на първите хора. Майка му е Ата Карстарк, трета дъщеря на брата на лорда на Кархолд. Магнар на древния език значи „лорд”, титла, която Карт е много добре подготвен да поеме. На младини обучението му е поето от майка му, макар и да се научава да върти меч от баща си. Ата умира при раждане, когато той е на десет и го оставя наполовина сирак. Карт може да чете и да пише, рядка дарба на скагосците. На младини е пътувал из по-голямата част от севера, заради уменията си обикновено е изпращан като посланик на баща си. При странстванията си на юг е стигал почти до Бродовете, държани от дома Фрей. Заради произхода му лордове и дами често го гледат отвисоко. Това оформя мрачната му личност. Участва в няколко битки срещу железните мъже и печели доверието на дома Старк като верен техен поданик. Лорд Старк му предлага позиция като инструктор на войниците в Зимен хребет, но Карт отказва – той има дълг към дома си. На връщане от едно странство, когато е в двадесет и четвъртата си година е пленен от бойци на дома Болтън. Излиза от Страшната крепост чак след година, със страховити белези по лицето и се заклева някога да отмъсти. Когато се връща в залата на баща си, открива, че му готвят брак за някаква маловажна издънка на някой от планинските кланове на север от Вълчия лес, но отказва брака. Прекарва следващите седем години самотен в залата на баща си, макар и ограден от свой хора. Много време прекарва на строежа на крепостта, който той сам започва. Решен е да направи от дома Магнар един от важните знаменосци на Старк. Под негова опека скагосците издигат малък каменен замък на южния бряг на острова, с гледка към морето. В тридесет и първата му година магнарят на Дълбините умира и той повежда армията на баща си – четиристотин недообучени диваци, облечени в кожи и с бронзови брадви, както са се били първите хора от векове. Смазва войските на Дълбините и дома Магнар подчинява дома Краул, ставайки практически еднолични владетели на Скагос. Година след това и дома Стейн от Залата на плаващото дърво склоняват глави пред дома Магнар. Мнозина казват, че Ковран получава титлите, но Карт му ги печели. Спечелва си славата на силен мъж и дома Старк отново го канят в Зимен хребет.
Характер:
Карт е мрачен мъж, дръпнат и самовглъбен. С подчинените си се държи учтиво, но твърдо, с по-висшестоящите от него е дипломатичен. Заради навика му да се страни от останалите го наричат отшелник. На младини е обичал да чете, но от години никой не го е виждал да разгръща книга. Онова, което Болтън са му сторили е оставило дълбока следа у него – понякога става раздразнителен и избухлив. Не приема много леко да изпълнява чужди заповеди, през годините си на Скагос е станал своенравен. Не е много словоохотлив.
Външен вид:
Висок и тъмнокос, с буйна коса, стигаща до раменете му. Лицето му е белязано от белег от едната си страна. С мустаци и брада, гарваново черни, също като косата му. Има строги черти и пронизващи сини, почти черни очи. Винаги ходи въоръжен, и някой казват, че белият табард, вече придобил бежов цвят на гърба му сякаш се е сраснал с него. Носи един и същ чифт ботуши, стари и очукани още откакто е станал на шестнадесет.
ОДОБРЕН
Дом: Магнар от Кралската зала
Титла: Наследник на магнаря
Произход: Скагос, Кралската зала
Възраст: 32
История:
Карт е първородният и единствен син на Ковран, магнар (лорд) на Кралската зала. Във вените му тече смесена дивашка кръв и кръв на първите хора. Майка му е Ата Карстарк, трета дъщеря на брата на лорда на Кархолд. Магнар на древния език значи „лорд”, титла, която Карт е много добре подготвен да поеме. На младини обучението му е поето от майка му, макар и да се научава да върти меч от баща си. Ата умира при раждане, когато той е на десет и го оставя наполовина сирак. Карт може да чете и да пише, рядка дарба на скагосците. На младини е пътувал из по-голямата част от севера, заради уменията си обикновено е изпращан като посланик на баща си. При странстванията си на юг е стигал почти до Бродовете, държани от дома Фрей. Заради произхода му лордове и дами често го гледат отвисоко. Това оформя мрачната му личност. Участва в няколко битки срещу железните мъже и печели доверието на дома Старк като верен техен поданик. Лорд Старк му предлага позиция като инструктор на войниците в Зимен хребет, но Карт отказва – той има дълг към дома си. На връщане от едно странство, когато е в двадесет и четвъртата си година е пленен от бойци на дома Болтън. Излиза от Страшната крепост чак след година, със страховити белези по лицето и се заклева някога да отмъсти. Когато се връща в залата на баща си, открива, че му готвят брак за някаква маловажна издънка на някой от планинските кланове на север от Вълчия лес, но отказва брака. Прекарва следващите седем години самотен в залата на баща си, макар и ограден от свой хора. Много време прекарва на строежа на крепостта, който той сам започва. Решен е да направи от дома Магнар един от важните знаменосци на Старк. Под негова опека скагосците издигат малък каменен замък на южния бряг на острова, с гледка към морето. В тридесет и първата му година магнарят на Дълбините умира и той повежда армията на баща си – четиристотин недообучени диваци, облечени в кожи и с бронзови брадви, както са се били първите хора от векове. Смазва войските на Дълбините и дома Магнар подчинява дома Краул, ставайки практически еднолични владетели на Скагос. Година след това и дома Стейн от Залата на плаващото дърво склоняват глави пред дома Магнар. Мнозина казват, че Ковран получава титлите, но Карт му ги печели. Спечелва си славата на силен мъж и дома Старк отново го канят в Зимен хребет.
Характер:
Карт е мрачен мъж, дръпнат и самовглъбен. С подчинените си се държи учтиво, но твърдо, с по-висшестоящите от него е дипломатичен. Заради навика му да се страни от останалите го наричат отшелник. На младини е обичал да чете, но от години никой не го е виждал да разгръща книга. Онова, което Болтън са му сторили е оставило дълбока следа у него – понякога става раздразнителен и избухлив. Не приема много леко да изпълнява чужди заповеди, през годините си на Скагос е станал своенравен. Не е много словоохотлив.
Външен вид:
Висок и тъмнокос, с буйна коса, стигаща до раменете му. Лицето му е белязано от белег от едната си страна. С мустаци и брада, гарваново черни, също като косата му. Има строги черти и пронизващи сини, почти черни очи. Винаги ходи въоръжен, и някой казват, че белият табард, вече придобил бежов цвят на гърба му сякаш се е сраснал с него. Носи един и същ чифт ботуши, стари и очукани още откакто е станал на шестнадесет.
ОДОБРЕН
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|