Валът и Отвъд него.

Валът е най-северната част от Вестерос, а може би и на целия свят, ако попитате някои вестеросци. Той и земите отвъд него са безкрайна ледена пустош, покрита от гъсти гори, дълбоки долове и ледени реки. Тук няма крале, нито лордове - само Нощната стража, диваците... и може би още нещо. Самата постройка е гигантска стена, почти само от лед, която се простира от Ледените рогове (Frostfangs? - ако някой намери в книгите как е точно, ще съм благодарен) на запад до Тюленовия залив на изток. Дълга е триста мили и високо седемстотин фута. Според легендите е вдигната от Браднън Строителя преди 8000 години, след Дългата нощ. Пазят я мъжете на нощния страж и древни заклинания. На върха Валът е достатъчно широк, че да яздят няколко конника един до друг. Съоръжен е с катапулти, скрипци... На изток е прав като меч, но на запад се извива по ридовете на хълмовете, на които е издигнат.

Нощният страж е организация, която пази човечеството от онова, което се промъква из ледения, мрачен север, макар и доста хора да са забравили за нея. Въпреки благородната си цел, стражът се е превърнал в практична наказателна колония и често престъпниците имат два избора - "да облекат черното" или да умрат. Мнозина смятат, че втория е за предпочитане. Копелетата и негодните наследници също свършват дните си там. Малко са онези, които отиват на Вала по свое собствено желание. Клетвата на Нощния страж е до живот, макар че ако човек е там по свое собствено желание, може да откаже да я даде и просто да си отиде. На престъпниците не им се дава този шанс. Дезертьорството се наказва със смърт. Мъжете на стража са наричани "врани", заради черните си брони и облекла. Повечето нямат нищо против, но далеч не всички.

С годините Нощният страж е забравен от андалите, а донякъде и от първите хора. Затова там служат почти изключително престъпници и дори само титлата "сир" или "лорд" е достатъчна, за да бъде издигнат някой до важен пост. Братята се делят на три (или на пет, ако се брои обслужващия персонал и трениращите) - щурмоваци, които са "войниците" на Стража, водени от Първия щурмовак, строители, ръководени от Първия строител и стюарди, за които отговаря Лорд-стюарда. Над всички тях стои пожизнения лорд-командир, който е избиран на сравнително демократичен принцип. На Стража, на теория, само заслугите са важни, не и прозихода, но това е много относителен принцип.

Клетвата на Нощния страж:
"Нощта се спуска и започва моят страж. До смъртта ми няма да свърши. Няма да взема съпруга, няма да имам земя и баща на деца не ще стана. Не ще нося корони и слава не ще печеля. Ще живея и ще умра на поста си. Аз съм мечът в тъмното. Аз съм стражът на стените. Аз съм огънят, що гори срещу студа, светлината, що води утрото, рогът, що буди спящите, щитът, що пази човешкото кралство. Животът и честта си обричам на Нощния страж, за тази нощ и всички нощи, които предстоят."

Известни лорд-командири:
Джон Сняг.
Джеор Мормон - убит от собствените си хора, нарушаващи правилото на госта.
"Нощния крал" - 13я лорд-командир, който направил Нощния страж своя лична армия, според слуховете, магьосник. Наложило се краля на Севера и краля Отвъд Вала да обединят сили, за да го спрат.
Лорд Коргайл - преди Джеор Мормон.
Рънсел Хайтауър - опитал се да направи титлата на лорд-командира наследствена и да я предаде на сина си.
Родрик Флинт - опитал да стане крал Отвъд Вала.
Тристан Мъд, Марк Ракенфел, Робин Хълмовете - тримата най-слаби лорд-командири, които не са се вдигали на бунт срещу кралете на Севера.
Озрик Старк - избран за лорд командир на десет (явно политическо назначение), служил 60 години с почести.
Бриндън Реките (Блъдрейвън) - изпратен в изгнание от крал Егон Пети, след като е бил Ръка на предшественика му (Ерис I). Едно от "великите копелета" на крал Егон Четвърти (тоест, официален наследник на Железния трон). По времето на Дерон Втори помогнал да се спре бунта на Блекфир, убивайки в битка водача на бунта - полу-брат си Деймън Блекфир. Албинос. (Някой да е чел кратките истории от Мартин в света на Вестерос?)
лорд Хоар - останал на Вала, докато брат му Харън горял в Харънхъл.

Замъците на Нощния страж:
Не са наистина замъци, защото нямат стени. По-скоро представляват сбор от казарми, конюшни, ковачници, столови, оръжейни... Единствената им защита е на север - гигантския Вал.
От запад на изток:
Западен страж до моста
Сенчеста кула - по време на книгите е с гарнизон
Смърчов пост
Сивия страж
Каменната порта
Леден хълм
Леденилото
Нощната крепост - центърът на Нощния страж, най-големия и стар замък. Тук е Нощната порта, която ще се отвори само ако мъж на Нощния страж изрече клетвата си пред нея. Единственото място на Вала, където има стълба, изсечена в него. Изоставен по време на книгите заради размера си.
Дълбоко езеро - построен като заместител на Нощната крепост, близо до зелено езеро. Изоставен по време на книгите заради размера си.
Снежната порта (след Таргариен - Краличина порта) - командирите на Снежната порта и Нощната крепост са воювали помежду си през 300 ПЗ (100 години преди играта)
Черният замък - дом на Стража по време на поредицата. Има шест кули, мрежа от тунели под сградите, за през зимата, и пет зали. Единственото място с голяма порта без магическа защита под Вала.
Дъбов щит (също като един от Щитовите острови)
Горски страж край Вира
Самурен замък
Ледена порта
Дълга могила
Факлите
Зеления страж
Източен крайморски страж - най-малкия замък и единственото пристанище на Нощния страж

Дарът и Новия дар - първият дар са земите двадесет и пет левги южно от вала. Стражът ги е използвал за засаждения, но само за кратък период от време - за фермите нямало достатъчно хора, а и земята била неплодородна. Кралица Алисан от дома Таргариен, виждайки лошото състояние на Стража, платила с короната си новия замък при Дълбоко езеро и настояла пред мъжа си Стражът да получи още толкова земя на юг, за да може да се издържа. Кралят изпълнил желаното й, задължавайки градовете и селата на петдесет левги от Вала да дават данък на Стража, под формата на труд и продоволствия. Усилията били напразни, защото скоро след това Краличина корона (име неизвестно преди кралица Алисан да отседне там) и другите северни градове са изоставени, със застудяването на времето (вероятно причинено от бавното измиране на драконите). По времето на сагата, най-северния град е Къртичино, селце три-четвърти под земята, поредица от дълги тунели и дълбоки землянки. Има известен бардак.

Отвъд Вала

Дива земя без градове и села, само с отделни къщурки и колиби, пръснати тук-там. Населявана рехаво от диваци, наричащи себе си Свободния народ, между много десетки и няколко стотици хиляди на брой. Някои живеят в истински малки общества - например хората от Денн. Други са номади. Има канибали и пещерняци. Някои яздят шейни с кучета. Често грабят южно от отслабения Вал, но макар и официално да са във война със Стража, всъщност обикновено си помагат. Вероятно заради общия си враг - Другите. На изток преминават Вала с лодки, а на запад слизат в Пропастта, където няма Вал, само тесен мост - Мостът на черепите. Заради честите им набези, кражбата, в това число и на жени, се е превърнала в част от културата им.
Има едно селище, което може да се нарече град отвъд Вала - Твърдия дом (Hardhome). Кликнете на спойлера на собствена отговорност - спойлер от "Танц с дракони":

Spoiler:

Крале отвъд Вала - диваци, които са имали достатъчно силна воля, за да обединят временно различните племена и организации:
Раймун Червената брада - по време на дядото на дядото на Роб Старк и (а може би или?) Джон Сняг.
Баел Барда - крадецът на жени, представил се за Сигерник (измамник) от Скагос. Легендарен бард.
Рогатия крал - цитат: "Магията е меч без дръжка. Няма безопасен начин да я хванеш."
Грендел и Горн - близнаци, повели диваците през пещери, за да нападнат юга. Според легендите при отстъплението си на север се загубили под земята.
Джорамун - онзи, който надул Рога на зимата и събудил великаните от съня им.
Манс Райдър

Северно от Вала живеят и други същества. На първо място са великаните, раса от разумни, но не особено технически развити хуманоиди, огромни на ръст и космати, с плоски лица, широки, тъпи зъби (изглежда предназначени за растителноядство?), и слаби очи, които заместват до голяма степен с обонянието си. На времето великаните били повече, но хората ги избили.
Други същества отвъд Вала са мамутите и вълчищата, страховити зверове от легендите за андалите и ройнарите.
Последни, но не и по важност, са Другите. Същества с неясни мотиви, които явно искат да унищожат цивилизацията. Носят брони, които променят цвета си, и са с ледено бели кожи и коси, и с дълбоки, сини очи. Виждани са само през нощта и носят студ със себе си, движат се безшумно и оръжията им могат да трошат лед. Имат странна непоносимост към обсидана и някак могат да създават зомбита от труповете на убитите от тях. Когато умрат, се превръщат в ледени локви.
Остава мистерия къде са изчезнали чедата на гората. Един ден, след епохата на Легендите, тях просто ги е нямало, изоставили били Рова Кайлин и Севера. Имали кафява кожа, дълги уши и златни очи, и били въоръжени с обсиданови оръжия. Според някои теории отишли отвъд Вала, за да спрат Другите, и там измрели почти напълно.
Кликнете на спойлера на свой собствен риск.

Spoiler:

https://2img.net/r/ihimizer/img687/1668/mapthewall.jpg