Истини и полу-истини

Предишната тема Следващата тема Go down

Истини и полу-истини

Писане by GOD OF TERROR on Сря Авг 17, 2011 8:20 pm

Като за начало , планът да се измъкна от проклетия Ланистърски кораб и да се насоча към Севера , течеше като мед и масло. Само че понякога медът и маслото биваха заменяни с тухли. И точно такъв се оказа и планът ми. Тежък и тромав. След като парализата отмина , се покачих на палубата. За мое нещастие някой от мечоносците и моряците будуваха. Само че беше тъмно.
Това не ме притесни. Бавно запристъпвах като сянка. Един от моряците беше на руля. Луната не се показваше от гъсти облаци. На кораба беше много тъмно. Дори твърде тъмно.
-Хей , Андрю , виж какви гъсти облаци има. Според теб кога ще завали.
-След два часа най-късно.
-Аз й толкова не му давам. Само че мирише на буря. А това никак не е на добре. - „Мамка му“ . Всичките ми планове рухнаха отведнъж.
Като за начало , моряците , включително и този на руля , се заговориха. Ако гътнех един от тях , щяха да се усъмнят. А на всичкото отгоре идваше буря. Щяха да хвърлят котва и да сваля платното. А в сегашното си състояние не можех да преплувам до брега. Беше твърде надалеч. „Карай , поне ще умра с достойнство“
Бърз като светкавица убих един от мечоносците с валирианската кама. На дневна светлина щях да ползвам ножовете за мятане , но сега не беше ден. Знаех някой трикове с ками на които ме научи Церсей , но не мислех , че ще ми послужат. Преди да успее да каже нещо , се скрих в тъмата на палубата.Изведнъж всички мъже на палубата се оглеждаха за мен. Подсмихнах се и изненадах един моряк в гръб. Той нададе пронизителен писък и умря. Макар , че не ме виждаха , мечоносците веднага образуваха кръг около мен и мъртвия моряк. „ Като ранено и обградено животно , харесва ми“ . Усетих прилив на адреналин и посякох още два мечоносеца и се измъкнах от кръга. Само че случайно се блъснах в един моряк. Той ме удари с нещо , което можеше да мине за сопа. От главата ми рукна кръв и обля лицето ми. Проснах се безжизнен на палубата. В главата ми се въртяха хиляди мисли , създадени от хилядите маски , които си бях създал. Само че истинското ми аз шепнеше „ Каква ирония. Такава нелепа загуба“ . Това беше последното , което си помислих , преди да припадна.

GOD OF TERROR
Андал

Брой мнения : 84
Join date : 17.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Истини и полу-истини

Писане by GOD OF TERROR on Чет Авг 18, 2011 8:18 am

Стоях на стените на Зимен Хребет. Гледах снега по земята. Никога нямаше сняг на Арбор. В това отношение Зимен Хребет превъзхождаше Арбор. Дори и самия Предел. Замислих се за баща си. Какво ли е почувствал , когато са го посякли на стените на Староград. Дали си е помислил „ Няма никога да видя детето си и жена си“ . Или смъртта не му е дала възможност да си го помисли. Това нямаше значение в момента.
Сега бях в пълна хармония с природата. Мозъкът ми се прочисти от всякакви мисли. Тишината ме обгърна като воал. Луната свенливо се подаваше иззад облаците. Звездите от време на време се показваха , само за да бъдат скрити отново. Чу се далечен вой на вълк. Или на вълчище. Това нямаше значение. От храстите се показа едно малко зайче. То бързо побягна към гората на боговете. Усмихнах се. Това малко зайче можеше и да преживее зимата. Тогава отникъде изникна една лисица. Тя сграбчи заека и го разкъса. Кръвта на животинката обагри снега в червено. Лисицата доволно започна да ръфа трупа на заека. Изяждаше всичко , до което се докопа. Сърцето , червата , стомаха , дори ушите пробва.
Гледах всичко това напълно безразлично. Само че лисицата не беше на същото мнение. Тя ме погледна недоволно и замъкна трупа на заека към гората на боговете. Лъхна ме вълна от студ. Облаците вече напълно покриха небето. Листата на дърветата и храстите бавно зашумяха. Вятърът се усили постепенно. Започна да вали сняг. Студът се усили и аз се загърнах с плаща , за да се топля. Вятърът изведнъж се усили и започна с всичка сила да се блъска в дърветата , сякаш искаше да ги изкорени. Той фучеше бясно. Снегът изведнъж запада на парцали. Воят на вълците секна мигновенно. Мълния изпращя на сантиметри от мен. Отдръпнах се изплашено. „Тук не ти е мястото , бягай“ зашепна един глас в главата ми. Едно вътрешно чувство ми подсказа , че бурята се влошава с всяка секунда. Затова без да се церемоня , се шмугнах в замъка.
„Това е Зимен Хребет , както е изглеждал преди петнайсет години. Защо не го разгледаш?“ . Започнах да изкачвам стълби и да разглеждам коридори. Гласът в главата ми беше прав. Всичко изглеждаше точно както си го спомнях. С една малка подробност. Тишина. Не се чуваше никакъв звук. Дори похърквания нямаше. Това не ме уплаши. Понякога всичко изпадаше в някаква плашеща тишина. Бях го забелязъл и в замъка си на Арбор. Просто всичко беше потънало в хармония. Реших да поразгледам. Влязох в кралската спалня. Лорд Валарис и жена му , така й не й научих името , спяха в пълна тишина. Доближих се. Докоснах лицето на Валарис , само за да разбера , че беше направен от камък. Жена му също. Някаква паника се надигна в мен. Профучах като буря от спалнята и се насочих към тази на майка си. Тя също беше направена от камък. Същото беше и с Церсей , Теон , Рикард , Андин. Вече не бях уплашен. Бях ужасен. Най-накрая се вмъкнах в собствената си спалня. И тук всичко беше тихо. Доближих се до леглото си. Единадесет годишното ми аз не помръдваше. Докоснах го и също усетих камък вместо кожа. Само че този път не избягах изплашен от стаята. Седнах на леглото и се загледах в каменното си тяло.
В главата ми бушуваха хиляди мисли. В сърцето ми извираха хиляди чувства. Само че истинското ми аз бавно и монотонно ми нашепваше:
-Объркан си. Мислиш си как е възможно това. Тишината те подлудява. Искаш шум. Ти винаги си се плашил от самотата. А над всичко това седи едно чувство. Празнота. - той нашепваше тези думи бавно , с някакъв спокоен глас. Изведнъж усетих пропукване във всичките си маски. Те бавно се разцепваха , после се разпадаха на прах и най-накрая вятърът ги издухваше надалеч. Всичките ми брони , създадени през всичките години , създадени за Играта на Тронове. Всички те изпопадаха като презряли сливи. За пръв път в живота си се чувствах беззащитен. А гласът продължаваше да ми шепне монотонно. Бавно потънах в него .


Събудих се с отварянето на вратата. Бавно отворих очи. За момент си помислих , че съм се озовал в рая. Бързо изхвърлих тази мисъл от главата си. Тогава усетих как едни нежни ръце , държащи мокър парцал , бавно минаха по челото ми. Това действие се повтори няколко пъти преди да отворя очи. А първото нещо , което видях , беше лицето на една млада жена. Русата й коса се спускаше на кичури по лицето й. Очите й бяха сини като небето , а лицето й беше изпито , но нежно. С една дума: красавица. Няколко минути се гледахме така , очите ни бавно изучаваха това което виждат. Мойте бавно се спуснаха по тялото й. Видях хубавите й извивки , хубавите й ръце , бялата й кожа. После очите ми се спуснаха по-надолу. Задържаха се замалко на мястото между краката й. После продължиха надолу. Видях здравите й бедра . Нещо необичайно , беше боса. След това очите ми отново се плъзнаха по лицето й. Тогава тя ме озари с усмивката си. Някой биха казали ,че това е любов от пръв поглед. Но аз не мислех така по онова време. Макар че беше усмихната , в очите й се четеше предпазливост , сякаш щях да я ухапя. Аз , на свой ред , също се усмихнах и се опитах да си сложа една от маските. С ужас разбрах , че не мога да си променя изражението. Не можех да изглеждам заинтересуван , нито намръщен , нито любопитен. Сякаш сънят наистина беше унищожил всичките ми маски и брони. И сега истинското ми аз се усмихваше на това момиче.
-Ти се събуди - гласът й беше нежен и звънлив. Всичко , за което си мислех изчезна от главата ми , а единственото , което можех да правя , беше да се усмихвам.

GOD OF TERROR
Андал

Брой мнения : 84
Join date : 17.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Истини и полу-истини

Писане by GOD OF TERROR on Пон Авг 22, 2011 8:16 pm

Няколко дни стоях в стаята си и се възстановявах. Доколкото ми стана ясно , стоял съм около седмица , две в несвяст. Майстер Балабар с нищо не ми помогна. Даваше ми всякакви лекарства , някой от които ти се иска да повърнеш мигновенно. И точно така стана в повечето случаи. Но резултатът беше на лице и сега се чувствах сякаш и дракон да падне на мен , щях да оцелея. И този ден започна като всички останали в хубавата му килия , която представляваше огромна стая с двойно легло , изискан килим , който напълно подхождаше на пурпурния цвят на стените. Беше по-хубаво от замък , защото това имеие беше направено от дърво , а не от камък. Освен голямото легло , стаята си имаше маса , стол , няколко рафта с книги и празна мастилница. Или поне така си мислех.
Тази сутрин мастилницаат беше напълнена и в нея беше сложено перо. И на масата стоеше бележка с парче хартия до нея. На бележката бяха изписани ясно две думи „ Едно писмо“ . Реших веднага да се заема с това и набързо се преоблякох. Загледах закуската , която беше оставена до парчето хартия. За миг стомаха ми изкъркори. А храната ми изглеждаше твърде примамлива. Топъл хляб , едно сукалче и чашка вино. Не беше точно закуска , но на стомахът ми не му пукаше. Откъснах си парче от хляба , вдигнах чашата с вино и отпих малка глътка. Опитах и прасенцето. Чудесно. Да искаш да си оближеш пръстите. Бързичко свърших с храната и се замислих на кого да пратя писмо. На роднините Старки? Те едва ли ме помнеха. На Роуан Градинар? И тази опция отпадна. Кралят беше на легло и нямаше да помогне много. На Церсей? Май само на Цересей можеше да прати писмо.
Бутнах чинията настрани и взех перото. Текста на писмото вече се оформяше в главата ми , но не се реших да пиша. Ами ако прочетяха писмото. Това което напишеше , нямаше да очаровя „Бурята“. Помислих за още секунда и някакъв блед спомен изплува в главата ми. Жевар. Усмихнах се и започнах трескаво да пиша , като от време на време спирах , за да си представя следващата част от текста. Не ми отне много време да довърша писмото , като накрая написах ясно и отчетливо „Жевар“ . А самото писмо представляваше смесица от несъществуващи думи и странни фрази. Усмихнах се доволно и оставих писмото настрана. В най-общи линии беше написано за събитията около гуръпъ , да прати безму до Здъргеди и Крътенъреди. Ако не ви стана ясно , всичко беше написано в жевар. Писмото беше толкова объркващо , че надали някой би го разкодирал. Освен Церсей.
Бяха направили шифъра още като деца , докато си играеха на шпиони в замъка. Пишеха навсякъде писмата си. А те бяха пълни глупости и несъществуващи думи за повечео хора. Но тези „думи“ бяха перфектната маскировка на истинския текст. А шифърът беше толкова прст , че надали някой би се сетил. Да вземем жевар за пример. ж-ш са с близко звучене. е-и също. в-ф , а-ъ. Само р си беше останало р, защото нямаше близка по звучене буква. И това беше шифъра. Заменяш всички възможни букви с , такива , които имат близко значение и хоп. Пълни безмислици и умела маскировка за текста. Всичко беше толкова лесно и просто , че започнах сам да се хиля на писанието си. Тогава нахлу Майстер Балабар. Беше облечен със същото , което носеше всеки майстер. Веригата му издрънча след внезапното му влизане. Изглеждаше на ръба на нервна криза.
-А , лорд Томен. Хубаво е , че сте хаплани. Силата ще ви е нужна , за да приемете предстоящите новини спокойно. - постара се да звучи нормално , но просто не му се получаваше. Изведнъж забеляза хартията и сякаш всичко друго мигом се изпари от главата му. - Написали сте писмото. Това е добре. Каква е дестиняцията му?
-Арбор.
-Чудесно , чудесно. Кралят ви очаква в приемната зала. А писмото мигом ще бъде изпратено - погледнах Балабар и в очите му прочетох , че трябва да се разсее с нещо. Майстерът напускаше стаята , когато се сетих , че не знам къде е проклетата приемна зала. Попитах го. Той набързо ми даде инструкциите и изприпка от стаята по-бързо от сърна , подгонена от вълчища. Изръмжах нещо , но се насочих към прословутата зала.
Като всичко друго в проклетата къща , залата беше в червен нюанс , за да може превзетите Ланистъри да виждат нещо свое на всяко кътче от имението. Но трябваше да призная , залата беше доста хубава. Тук таме червени маси , червени столове. Един доста дълъг пурпурен килим до червения под. Дори пердетата и стола , където сега си намествеше задника проклетия Ланистър , бяха наситено пурпурни. Приличаха на тъмно-пурпурни и напълно подхождаха на стаята. А крал Ланистър гледаше с някакъв покровителски поглед един от столовете , където стоеше едно младо момиче. Същото , което видях когато се събудих. Сега успях отново да я огледам и вече не ми изглеждаше толкова впечатляваща. На синята си рокля , сините очи и един син медальон , момичето приличаше на петно синя боя по червена дреха. А русата й коса ясно се открояваше на червения фон. Руса коса. Съмнението ме застреля като стрела от арбалет , насочена към мен. Но пък имаше сини очи. Продължих да я оглеждам и очите ми попаднаха на лявата й ръка. С ужас забелязах , че единия от пръстите й липсваше. А момичето също ме оглеждаше изпитателно и този път не ме щадеше. Всеки път , когато нещо не й харесаше относно мен , изсумтяваше , но не спря да ме оглежда. За сметка на това крал Конски Фъшкии ме погледна бегло и ми показа един стол , вдясно от неговия. Беше облечен в зелени панталони , зелена блуза , странно защо носеше зелен плащ и всичко това подчертаваше зелените му очи. „ Заклевам се , Лин Умния или е бил далтонист , или е имал изкривена идея за хубавото“ . Мислите ме напуснаха мигновено , щом се настаних на червения стол до крал Нужник. Не знам защо му измислях прякори свързани с лайна , но просто той ми разруши любимия кораб и нямаше как иначе да мисля за него. Отблизо „Бурята“ не изглеждаше страшен. Напротив , беше симпатичен ста... , поправка нужник. Погледна ме вяло , прошепна нещо на русото момиче до него и думите запреливаха като порой:
-Здравей , здравей , приятно ми е да се запознаем. Името ми е Джиор , но е вероятно да ме познаваш като „Бурята“ - поправка. Познавам го като „Лайното на бурята“ - Честно да ти кажа , майстер Балабар не залагаше много надежди за оцеляването ти , но явно си костелив орех. - замислих се за момент откъде по дяволите мразя този човек. Първо , хората на крал Дрискам Червено ми потопиха Златния дракон. Второ , натресе ме в Ланиспорт пртивно на желанията ми. И трето , но най-важното - този човек ми приличаше на говорещо зелено лайно , което сякаш току-що е получило уста и иска да се наприказва. - Но това няма значение. Надявам се , че си се запознал с внучка ми Джоана- бях очаквал какво ли не , но тези думи се забиха като нож в сърцето ми. Имаше четири симпатични момичета в живота ми , към които изпитвах нещо неразбираемо. Първата ме отблъсна , втората ми е сестра , третата е на дъното на бог знае кое море , а последната се оказа внучка на най-големия ми враг , който по една случайност беше лайно. „Такъв хубав живот имаш , Томене. Направо си завиждам на невероятния късмет“ . Остатъка от първата част от разговора протече в обяснения за Ланистърите. След като забеляза раздразнението ми , крал Брутална Пръдня ми каза:
-Уви явно не искаш да чуеш остатъка от Ланистърската история. - „Не , искам само да разбера Лин Умния бил ли е далтонист“- Предлагам да продължим по същество.
-С удоволствие - „Най-после“ . Постарах се думите ми да не прозвучат заплашително и раздразнено , но точно така прозвучаха. Крал Драконово Лайно не обърна внимание , но Джоана ме изгледа изпитателно още един път. Усетих как погледа й сякаш забива ками в сърцето ми. Този момент никога нямаше да забравя. Но погледът й после стана благ , удолетворен. Подсмихнах се и продължихме разговора.

GOD OF TERROR
Андал

Брой мнения : 84
Join date : 17.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Истини и полу-истини

Писане by GOD OF TERROR on Пон Авг 29, 2011 12:42 pm

-Вече ви казах , че не ям месо! – говореха за това отново и отново , че направо ми доскуча. Джиор Ланистър ме гледаше миловидно , но всички знаеха неговите „бурни“ настроения. Изглеждаше досущ като добричко изкуфяло старче: Бяла коса и дяволито пламъче в очите. Не беше кой знае колко висок и имаше проблем със зрението , защото всички стаи и мебели бяха в различни нюанси на червеното. Самия той бе облечен във вариации на зелено , което според мен не е най-добрата идея. Но внучка му беше нещо съвсем различно …
Беше облечена в синя рокля , която много отиваше на очите й. Нейната руса коса се спускаше свободно по раменете й. Усмихваше се доволно и постоянно ме караше да се изчервявам. Правеше ми комплиментии смешки съвсем неочаквано , пращаше ми въздушни целувчици и т.н. Или най-просто казано – умееше да е център а вниманието. Просто й идваше отвътре. Тя сякаш забеляза как я зяпам и ми се изплези. Изчервих се неволно , но дъртия нужник сякаш не го забеляза. Беше се загледал в залата и сякаш не обръщаше внимание на ставащото. Позволих си малка усмивчица , която окапа по-бързо от презряла слива , заради изкуфелия нужник. Изведнъж ме беше погледнал , а този поглед излъчваше власт и сякаш казваше:
-Поклони се или претърпи последствията.
Джоана сякаш забеляза клюмването ми и отново ме дари с една усмивка. Явно й доставяше удоволствие просто да ме гледа. Но за дъртия не важеше същото. Той ме погледна злобно и мигновенно кръвта се отдръпна от лицето ми. Стария нужник ме изгледа набързо и отвърна поглед от мен , сякаш беше отвратен. Този дъртак можеше за секунда да се превърне от мил човечец в чума. Дъртия промърмори нещо , но не можах да го чуя. Може би защото бях захласнат от Джоана , която ми пращаше въздушни целувки. Тогава смътно нещо ме усъмни. Джоана се държеше толкова мило с мен , а стария нужник изглеждаше , сякаш е готов всеки момент да ми пререже гърлото. Не можеше двама толкова близки човека , да се държат толкова различно. Просто беше съмнително. Тогава стареца ме измъкна от унеса.
-По дяволите , ако ми бяха ми казали , че си толкова разсеян , нямаше да се занимавам да говоря с теб. Не знам защо изобщо те извиках. Ти дори не слушаш какво ти говоря. – стареца изглеждаше сякаш единствено нещо божествено му пречеше да ми отхапе главата.
-Стига дядо , не е нужно да се държиш така с всеки млад мъж , който ми грабне погледа. – Джоана ме изгледа миличко и тогава един бутон ми щракна в главата. Играеха двойна игра. Добрия тъмничар и лошия тъмничар. Добрия се скарва на лошия и така ти се харесва. И ти изпяваш всичко. Сигурно точчно това правеха. А на кралското гувно му подхождаше ролята на лошия тъмничар. Направо беше роден за нея. Погледнах Джоана с разбиращ поглед и тя промърмори нещо. Изведнъж стареца стана по-дружелюбен:
-Така , според мен е време да разкрием картите. Ти си марионетката стояща зад пожара в Староград нали така. Освен това си сложил смъртоносна отрова на умопобъркания Градинар. И не на последно място , ти си виновен за кражбата на наметалото. Поправи ме , ако греша. – това ме втрещи и не проговорих за момент. Кръвта ми се отдръпна от лицето и то стана бледо като на мъртвец. Когато най-накрая проговорих , се чу нещо наподобяващо скърцане и вапрос. Така и не разбрaх какво казах , но ми отговори , за моя изненада , Джоана:
-Не само ти разполагаш с пари и наемници. Каза ни едно момиче , мисля че я познаваш.Малко по-млада е от мен. – в главата ми изплува смътният спомен на Аря , но бързо го отпратих. Не би могла да го направи , нали? Джоана забеляза умърлушеното ми лице и отново натисна там. – Мисля , че я познаваш по-отблизо. Говорил си с нея няколко пъти. – Споменът на Аря отново изплува. Джоана понечи да продължи да говори , но стария я изпревари:
-Достатъчно Джоана. Каза прекалено много – тя му хвърли един поглед „Знам какво правя“ , но той беше неумолим. След малко прехвърляне на погледи , Джоана отстъи , но изгледа стария косо и отново се обърна към мен. Отново понечи да каже нещо , но стария пак я изпревари- Като за начало , искам да ти благодаря – днес можех да направя класация за най-втрещяващите събития. На последно място беше , че има прекалено много вариации на червеното. Второто беше , че се хванах на евтиния номер с „добрия тъмничар и лошия тъмничар“ . Но от всичко това , на върха стояха точно тези думи. Стоях няколко секунди втрещен , а очите ми се превърнаха в две големи букви О. Джоана се засмя на изражението ми , но нейното си остана също толкова враждебно. Тя отново понечи да каже нещо , но стария отново я изпревари- Да ти благодаря , че успя да посееш смут в Староград. Много ми помогна.
-И как по-точно? – „Какво?! Да съм помогнал на това миризливо лайно?!Да не съм откачил?!“
-Ами , как да го кажа , дядо има „проблеми“ със септоните , а сега с този смут може да очисти враговете си в „Звездната септа“ – Джоана изглеждаше доволна , че се изказа преди „Бурята“ – Освен това смъртта на Роуан Градинар ще дойде като голямо облекчение. А Хайтауърите са прекалено богати. Няма да е зле да им се подрежат крилцата. – Умствено се засмях. Тези глупаци явно нямаха представа за случващото се. Арбор също беше препълнен със злато , а дъртия съвсем не беше отровен със смъртоносна отрова. Идеята все пак беше Хайтауърите да ми станат знаменосци. А щом това стане , Ланистърите ще се изправят пред още по-голяма заплаха. Имайки впредвид масивната флота , която скоро ще бъде завършена и приличната армия. И то не каква да е заплаха , а бързо развиваща се. За една година се бяха родили двойно повече бебета от миналата. Налагаше се разширяване на пристана и дори създаването на втори. Арбор просперираше , а Ланистърите не забелязваха заплахата , която е точно под носа им.
-За съжаление трябва да ви разочаровам , но стария глупак съвсем не е отровен смъртоносно. –Джоана ме изгледа объркано , но стария широко се усмихна. Явно Джиор беше предвидил и това. После , изненадвайки всички , гръмко започна да се смее.
-Явно си знаеш работата момче. Виждах , че не се занимавам с глупак , но това беше изненада за мен. И въпреки това , един лорд винаги има План „Б“ , нали така?- кимнах унило , но мозъкът ми трескаво работеше: „План „Б“. Какво ли има предвид стареца. Явно и той не е глупак. Знае си работата , щом го е предвидил.“ А докато се усетя , дъртият продължи- И въпреки че не е мъртъв , в тази ситуация пак получавам изгода. Старият ще намрази Хайтауърите и ще затрие Староград от лицето на земята. Край с проблемите ми със септата , край с най-големия град във Вестерос . С един куршум , два заека. Много си умен момче , това ти признавам. – при тези думи стария отново гръмко се засмя. Не ми се искаше да му развалям кефа , но …
-съжалявам , че ще ви ядосам , но Хайтауърите ще ми станат знаменосци. От единадесет години се боря , за да подчиня тези глупаци. Наложи се със сестра ми да омайваме в продължение на години Крал Градинар. Той ни вярва и със сигурност ще получа това , което искам. Така че на практика вие сте губещите.
-Хмм , не се бях замислял за тази перспектива. Но винаги имам План „В“ – „По дяволите“ –По изражението ти долавям , че си мислиш , че сме забравили Арбор. Нищо подобно. Защо да унищожавам Староград , ако Арбор не е на моя страна , за да ми помогне в интригите. – изведнъж нещо щракна в главата ми и разбрах за какво говори стария.
-Имаш предвид … - последната дума , която изговорих беше казана толкова тихо , че самият аз не я чух. Тялото ми трепереше , устните ми пресъхнаха , сърцето ми се скри в петите , а лицето ми побеля като снега. Джоана изглеждаше по-зле и от мен. Приличаше на ударена от каменен блок. Лицето й изписваше неприкрито недоумение. А старецът просто сияеше от щастие. Както и да го погледнеш , той ставаше победител. Осигуряваше си съюз с Арбор , превръщаше Староград от проспериращ мегаполис в център на интригата. А Хайтауърите от могъщи лордове в слаби слуги. Звездната септа щеше или да изчезне , или да се превърне в подчинена на негов съюзник. Всичките му проблеми изчезваха за сметка на другите.
И за всичко това му помогнах аз. Аз. Тогава ме осени една доста гадничка мисъл. Не бях кой знае какво. Бях просто дребен интригант с мечти за могъщество. Само че с това могъщество навлязох в световната политика. А там играчите бяха като животните. Изяждаш или биваш изяден. Тогава стареца каза:
-Да , брак! – Джоана беше на ръба на истерията. Очите й се превърнаха в две топки , лицето й беше сгърчено в нещо , наподобяващо изумление , гняв и ядосване. А аз. Аз си изглеждах нормално. Стареца не можеше да ме задължи да се оженя. И макар че му бях затворник , предпочитах да му съсипя плановете , отколкото да се оженя за Джоана.
-Не , ти не можеш. Аз … аз няма да се оженя за него.
-Ще се ожениш и още как. Няма да позволя такава спънка в плановете ми да ми попречи. Ще се ожените след два дни. Точка по въпроса. – Джиор изглеждаше толкова щастлив и непреклонен , че ми стана жал за него.
-Съжалявам , но вие не можете да ме накарате да се оженя – гласът ми беше равен и спокоен. Джоана се поуспооки , но ръцете й шареха по масата. Търсеха нещо , което да хванат. А стареца… Стареца беше видимо спокоен.
-Ако не се омъжиш , никога няма да видиш слънчева светлина отново. Ако се наложи ще те изтезавам , но ти ще кажеш да. – „И ето , че тираничната страна на „Бурята“ се прояви. Той знае , че владее положението и се възползва максимално от това.“ . Тогава нещо ме осени. Някаква мисъл , дълбоко скътана в съзнанието ми изплува мигновенно. Тя беше толкова хубава , че просто нямаше как да не се възползвам. Звучеше като меден гласец в съзнанието ми. А този гласец беше божествен. Имаше известен риск , но беше твърде хубава мисълта , за да я подмина просто ей така. Обмислих всичко възможно най-внимателно. Всяка възможност , всеки вариант , абсолютно всичко. И планът бавно се оформи в съзнанието ми. Беше задоволителен и просто нямаше как нещо да се обърка. Изкуших се да кажа „Няма да се оженя“ , но планът беше толкова хубав. Най-накрая се поддадох:
-Добре- старецът изглеждаше умилостивен , но Джоана ми хвърли един поглед „Ще те убия , заради това“ – Но имам едно условие – старецът ме изгледа подозрително , но нищо не каза. – Искам правото да се разхождам свободно из Ланиспорт до деня на брака. – това сякаш изненада дъртия , но ми кимна. Сигурно си мислеше , че няма начин нещо да се обърка. А колко много грешеше.
-Ти може и да си убедил Томен , но не и мен. АЗ НЯМА ДА СЕ ОЖЕНЯ!!ЯСНО ЛИ ТИ Е??!! – старецът не се изненада. Той се опита да каже нещо , но усетих сгодния случай и го изпреварих:
-Милорд , може би ще успея да убедя милейди в ползата от този брак. – старецът вяло ми кимна и напусна стаята с бързи крачки. Измърмори нещо като „Дано успееш“. Вратата се затръшна зад него , когато излезе.
Първото нещо , което направи ланистърката , когато Джиор излезе , беше да ми фрасне един шамар , с който ме събори от стола.
-ТИ ПОЛУДЯЛ ЛИ СИ БЕ?? ВСИЧКО ПРОВАЛЯШ!! – Джоана шумно си пое въздух и продължи – От пет години търся сгоден случай да убия стареца. Тиранията му опетнява името ни. Ланиспорт ще се бунтува всеки месец. Знаменосците ни ще се обърнат срещу нас. Ти провали един сериозно обмислян план. КЪДЕ ТИ БЕШЕ УМЪТ??!!
-Успокой се. Имам план. С него хем ще избегнем брака , хем ще унищожим стареца. – и започнах да й го шушна. От време на време ланистърката ме поправяше , но най-накрая стигнахме до споразумение.
-Сигурен ли си , че ще проработи? – подшушна ми тя , когато свърших да й излагам планчето си.
-Винаги можем да опитаме. –Джоана ми се усмихна вяло , после направи нещо неочаквано. Приличаше на копие на ситуацията на кораба с Аря. Тя ме целуна. Не знам защо , но го направи.
-Моли се плана ти да проработи Томен , иначе тази целувка ще ти е последната. А за да може плана да проработи , трябва незабавно да спреш да се излежаваш на пода и да тръгваме към града.

GOD OF TERROR
Андал

Брой мнения : 84
Join date : 17.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Истини и полу-истини

Писане by GOD OF TERROR on Чет Сеп 08, 2011 8:37 am

Къде съм?Какво става? Какво правя в това легло? Паметта ми бавно се избистри , докато гледах към прозореца. Къде съм? Пленник в Ланиспорт съм.Какво става? Снощи съм се напил много. Какво правя в това легло? Тъкмо щях сам да си отговоря на въпроса , когато нещо под завивките се размърда и Джоана се показва измежду тях. Това нямаше да се случи , ако с нея бяха достигнали споразумение по плана.Но и двамата се държахме като малки деца и не искахме да направим компромис. А сега и двамата плащахме. А цената беше непосилна. Брак. Съюз. Стария мърморко победи. Всичко се свърши. Желанието й да убие стария нужник потъна в морето. Моят план да се измъкна ми заби нож в гърба.Идилията беше пълна. Но не всичко беше загубено. С Джоана имаха брачна нощ , което се оказа единственото хубаво нещо в тази интрига. Кой да знае , че мацките могат да бъдат толкова агресивни в леглото. Джоана забеляза , че съм буден и облегна глава на гърдите ми.
-Сега какво ще правим? – въпроса се изтръгна от устата й твърде тихо и за миг не загрях какво ме пита.
-Сега , предполагам , ще се върнем в Арбор , където ще заживеем щастливо , до края на дните си.
-Тази идея не ми харесва.
-Значи сме двама. – Ланистърката ме изгледа за момент , отвори уста да каже нещо , но си замълча. След около минута тя пак заговори.
-Все още имаме шанс.
-Какъв шанс?
-Да свалим стария от власт. Ще има турнир на Божието око и той ще присъства. Докато го няма , можем да предизвикаме бунт в Ланиспорт.
-Нима вярваш , че ще се получи. Стария не е глупак , скъпа. Навярно ще постави цялата си армия като гарнизон тук.
-Една армия е нищо , в сравнение с тълпа гневни хорица , които искат да вдигнат бунт. – погледнах русокосата за миг. Явно беше решила , че това е перфектният момент да удари. Докато стареца е в враждебна среда. Което си беше добър план. Ако изгуби властта си и мине в нелегалност , ще бъде лесна мишена за Речните лордове. Но …
-Дори и да отнемеш властта на стария , той винаги може да се върне и да направи нов преврат. Това , че ще бъде във вражеска територия , не значи че Речните лордове ще се избият , само , за да го очистят. – Ланистърката ме изгледа за миг и после отново се пъхна под завивките. За няколко минути ме задоволяваше с уста , а после отново се показа.
-Виж , интригата , както ти я замисляше е обречена на провал. Хората няма да се вдигнат на бунт , само защото очистихме няколко човека. Освен това Джиор вдъхва страхопочитание. Никой не може да му се противопостави , без да плаща цената за това. А тя често достига до разрушени градове , изклано население , унищожени стари лордски фамилии. Схващаш мисълта ми , нали? – кимнах й унило , за да продължи. – Но докато стария го няма , хората могат да се вдигнат на бянт , защото човека , от когото се страхуват , го няма. Планът както ти го замисли , е брилянтен. Но самия факт , че Джиор е тук , прави изпълнението му невъзможно.
-Но пак достигаме до факта , че Джиор винаги може да се върне. Той не е във война с Речните лордове , че те да го заколят като говедо. Освен това преврата и бъдещия крал ще има нужда от съюзници и подкрепа. А едва ли ти ще тръггнеш да обикаляш Вестерос. Твоята преработка на моя план е чудесна , но все пак пропускаш тази малка подробност.
-Не съм я пропуснала. Ролята на дипломата ще я играеш ти. – погледнах русокосата ококорено за миг , но се въздържах от коментари.- Стария няма да позволи да му се изплъзнеш. Доколкото ми е ясно , мърморкото ще те вземе със себе си. А на турнира ще има доста хора , включително едно лордско семейство от Валирия. Таргариените. Очаква се доста знатни хорица да присъстват. Все някой съюз ще оформиш. А сега да продължим с едничкото нещо , за което е измислено брачното ложе. Секс …

GOD OF TERROR
Андал

Брой мнения : 84
Join date : 17.07.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Истини и полу-истини

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите