Слънчево копие

Предишната тема Следващата тема Go down

Слънчево копие

Писане by Нимерия on Чет Сеп 08, 2011 9:45 am

Беше толкова рано, че единствените живи същества, които скитаха наоколо бяха кучетата, пребъркващи боклуците за нещо, с което можеха да напълнят стомасите си. Техните стъпки разпръсваха тишината и привлякоха вниманието на принцесата, стояща на терасата. Нимерия стоеше подпряна на перапета и съзерцаваше пълзящото утро, което осветляваше все повече и повече небето. Предстоеше дълъг път и скоро трябваше да се тръгне. Иначе едва ли биха оцелели дълго в Червените планини, а Ним не искаше да се стига до това. Пътят от Слънчево копие не беше лесен, но за това пък те неведнъж го бяха изминавали, при това успешно. Огледа за последно замъка, в който бе израснала и си позволи малкото удоволствие да се наслади на всяка една от кулите, терасите и останалите извивки, прикрити в тъмнина. Обичаше това място и всичко в него. Искаше й се да отскочи още веднъж до брега, но нямаше време за среднощни морски бани, за това се задоволи с ваната в покоите й.

Брега на морето изглеждаше спокоен, но Ним знаеше, че скоро вълните ще се появяват и ще завихрят пясък, миди и камъчета в едно. Но ето, че се появи и друг звук. На вратата ѝ се почука и слугинчето на принцесата влетя в стаята, след нужното разрешение. В ръцете си носеше облеклото на Ним, с което щеше да пътува днес, такова каквото самата тя бе избрала. Постави го внимателно на леглото и предложи закуска на принцесата. Единственото, което Нимерия прие бяха полетите с мед смокини и резенчета ябълка.
Нимерия свали тънката си нощница, която не прикриваше достатъчно тялото и облече ленената дълга риза, която щеше да я предпази от по-грубата материя на дрехите. Панталоните от еленова кожа прилепваха плътно по бедрата ѝ, но ѝ позволяваха удобно да се движи и седи. Върху ризата метна също кожено елече, което плътно се стягаше около тялото ѝ и приятно оформяше талията. Дълбокото деколте позволяваше на ленената риза закачливо да се подава и да привлича погледа. А на гърба на елечето гордото слънце с копие стоеше красиво избродирано, носено с искряща чест от Нимерия Мартел.
Когато беше готова с тази част от подготовката, Ним помоли Кас, слугинчето, да сплете косата ѝ с червени и златни връвчици, които умело вплете в черния водопад, овладян в плитка. Намокри копринената си кърпа със студена вода и излезе от покоите си, виждайки, че небето е изсветляло едва доловимо. На двора мъжете се бяха събрали и очевидно чакаха нея. Принц Тирис целуваше жена си за довиждане и ѝ обещаваше, че скоро ще се върне. След дълги спорове, Тирис не позволи на съпругата си да замине, тъй като беше преболедувала тежка болест и не беше напълно възстановена. Лордът на Слънчево Копие не искаше да рискува и да поставя здравето на втората важна жена в неговия живот в опасност. За това единствено той и дъщеря му щяха да заминат тази сутрин.
Преди няколко дни беше пристигнал гарван, който им извести поканата за рицарски турнир, който щеше да бъде събранието на годината и всички важни лордове, принцове и крале бяха поканени. Участващите бяха все известни и доблестни мъже, прославили се в битки или такива, които тепърва щяха да се прославят.
Нимерия не беше очарована от решението на баща си, защото не хранеше особено любов към останалите кралства извън Дорн. Като изключим приятелят ѝ Тръстиките, с който като малка се беше запознала и бяха успели да завържат приятелство, едва ли имаше друг на този турнир, който да представлява интерес за нея. Към останалите, единствено изпитваше апатия към техните игри и интриги и желание за власт. Ала в крайна сметка, тук не ставаше въпрос само за това какво тя иска. Имаше и дълг, който трябваше да се изпълни, а като дъщеря на принца на Дорн, имаше купища от тях.
Така, в най-ранните часове всички потеглиха, двеста човека общо. Тирис Мартел беше взел от личната си гвардия поне петдесет, а останалите беше оставил на жена си. Нимерия също имаше свои хора, а останалите бяха смелите рицари и войни, армията на Дорн, които го бранеха с клетва за своя живот. Вярно, не тръгваха на война, но принцът на Дорн не можеше да рискува в дни като тези. Извън своето кралство всичко беше различно и непредвидимо. Знаеш колко обърниплащове имаш и как хората сменяха господарите и боговете си като стари захабени мечове.

Нимерия с един скок възседна Слънчев лъч, кобилата със златна кожа и слънце в гривата и потегли в галоп, начело на редицата.
avatar
Нимерия
Ройнар

Брой мнения : 50
Join date : 07.09.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите