Безпътица

Предишната тема Следващата тема Go down

Безпътица

Писане by DODOLION on Съб Сеп 10, 2011 5:58 pm

Додолиън Ланистарк седеше на жребеца си загледан на североизток. На къде да поеме? Зимен Хребет не беше далеч, но мисълта да се представи на Валарис Старк, не му изглеждаше толкова добра. неговият крал можеше и да има нужда от заклет меч, но можеше и да да не погледне с добро око на човек с Ланистърска кръв. "Не правя добро първо впечатление, не може да ми се отрече." Ръката му прокара пръсти през кичурите гарваново черна коса от дясната страна на главата му. "Аз съм колкото Ланистър толкова и Старк." Лявата страна на устата му се надигна образувайки усмивка. "Кажи го на зеленото ми око".
Погледа му се зарея на юг. Там някъде щеше да се проведе турнир. "Първите хора не се правят на южняшки рицари. Ние северняците сме над това." Вятърът развя русата половина от косата на Додолион. "За какво я облякох тогава тази лъскава броня, тук на север и без това няма пред кого да се перча с нея." Дясната му вежда се сбърчи. "Другите да ги вземат тези южняшки турнири." Подкара коня в тръс към Зимен Хребет.
- Спри в името на Краля на Севера! - мъжът, облечен в сиви кожени дрехи, изскочи от близкото тисово дърво с изваден меч в ръка. - Тук не търпим бракониери.
Дясната ръка на Додолиън стисна здраво дръжката на меча. От двете му страни се появиха двама стрелци, единия беше с арбалет, а другия с голям тисов лък.
- Знаеш ли на кого вадиш меч!? "Разбира се, че знае, едва ли има друга такава грешка на природата като мен."
- Знам те кой си, Двулики. Никой не можеш да заблудиш с тази грозна мутра. - Мъжът се ухили, разкривайки беззъбата си уста.- От три дена те издирваме. Най-сетне ни падна в ръчичките.
- След като знаеш кой съм, знаеш, че не съм бракониер. "Този ще го изкормя с удоволствие." - Ръката му пусна дръжката на меча.
- Бракониер си. Така ще твърдим, когато занесем главата ти на кастелана на Кархолд. Беззъбият направи крачка към него, а от ляво чу звука на опъващи се тетива на лък.
- Значи брат ми ви праща?! "После ще изкормя и него. "Господа, да се разберем като доблестни мъже. Ръцете на Двуликия се вдигнаха отпуснато в поза предавам се. - Ще заплатя за убитата свиня.
- Каква свиня? - попита тъпо Беззъбия.
От тук на татък всичко стана мигновено бързо. Лявата ръка на Додолиън вече стискаше Вой, а дясната опъна тетивата. Лягайки назад върху гърба на коня изстреля стрелата в ляво от него. Металната пръчка от арбалета прелетя пред него, на мястото където беше главата му. "Този готов. Ще му трябват 20 секунди за да презареди. Няма да ги получи." Дървената стрела беше по точна, облиза лявата страна на челото му, откъсвайки рус кичур. Стрелеца се строполи мъртъв с стърчаща от лявото му око стрела. "Целех се в дясното, Другите да го вземат." Претърколи се на дясно и тупна тежко от коня. С два бързи скока застана зад дървото, където арбалетчика вече беше заредил оръжието си. Рев със стържещ звук излезе от ножницата и разсече арбалета на две. Металната пръчка премина повърхността на прасеца му и се заби в земята. Додолиън стисна зъби и заби Рев до дръжката в гърдите на арбалетчика. Изцъклените му кафяви очи постепенно потъмняха, и то се срина тежко на земята. Двуликия изтегли Рев, изтри кръвта в кожения панталон на арбалетчика и се обърна към Беззъбия.
- Беззъба свиня! -Поясни Двуликия. Рев се извъртя отгоре и сякаш със рев разцепи меча на Беззъбия, който го вдигна, за да се защити. Острието премина през бузата му спирайки там, където някога бе имало зъби. - Макар че тази свиня явно не струва много.
Лявата ръка на Додолиън Ланистарк ,наричан от всички Двуликия, извади две медни монети и ги хвърли в отворената беззъба уста, която сякаш бе станала по голяма.
- Надявам се, ще стигнат. Чувал съм, че Ланистър винаги си плащат дълговете. "Но Аз съм Старк." Ръката му изтри кръвта от драскотината на челото му. "Това го кажи на отрязания ми рус перчем."
Откъсна парче плат от дрехата на Беззъбия и превърза бедрото си. "Драскотина." Метна се на коня и стисна зъби от болката в бедрото.
Вече знаеше на къде ще поеме. Завъртя жребеца на юг и го пришпори. "Ще прославя Севера на това южняшко турнирче." Дясната му вежда се сбърчи отново. "Но най-вече ще намеря онова копеле брат ми и ще му резна нещо повече от кичур."
Вятъра развя плаща му и лъвът и вълчището бясно заподскачаха.



avatar
DODOLION
Пръв човек

Брой мнения : 21
Join date : 04.09.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите