Песен за огън и лед
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Арбор

2 posters

Go down

Арбор Empty Арбор

Писане by GOD OF TERROR Нед Авг 07, 2011 6:38 am

Дъждът плющеше по прозорците на замък Грейпланд. Това много дразнеше Томен. Дъждът никога не беше приятен. Първо , защото понякога съсипваше реколтата. И второ , когато вали дъжд , не можеш да излезеш в лятната градина. А там Томен мислеше най-добре. А имаше за какво да се мисли. Роуан Градинар идваше на посещение в Арбор. И минаваше през Староград. Ако се вярваше на слуховете , Марвин Хайтауър е уредил да стане така , за да се опита да повлияе на краля на Предела. „Глупак“ помисли си унесено Томен.
Тогава от никъде изникна Церсей. Тя беше с една от новите си рокли. Тъмно лилава , прилепнала. Стоеше й перфектно. Сините й очи се впиваха в мен като ножове , а дългата й кестенява коса падаше свободно по раменете й. Тя се приближи до Томен и го дари с целувка. После погледна през прозореца и попита:
-Хрумна ли ти план? Или наистина ще трябва да се женя за внука на Роуан.
-Знаеш , че това е неизбежно.- Томен я погледна със зелените си очи , в който се четеше болка- Знаеш , че не мога да измисля друго , а лорд Градинар ще е тук след около седмица-две. Нямаме време. Ако искаме да победим Хайтауърите , ще трябва да разчитаме на убедителните си гласчета.
-Това не е задължително. - Церсей му намигна. Нея също я биваше в Играта на Тронове. Само че тя нямаше цял остров , за който да се грижи. - Помислял ли си , каква обида би бил един бунт в Староград при посещението на Лорд Градинар.
-Казвал ли съм ти някога , че си велика? - Томен се подсмихна . С полу-сестра му се допълвахме идеално.
-Двеста петдесет и два пъти.
-Е велика си.
-253 пъти - и двамата се засмяхме.
-Имаш ли някого впредвид?
-Да имам - сестра ми ме погледна многозачително - Когато ти предложа план , винаги знам какво правя или кого търся. Не ме подценявай. - Церсей го погледна лошо.
-Кой е той?
-Имаш предвид , коя е тя. Черната Лилия. Убийца и крадла.
„Така значи , сестра ми си е харесала жена. Може й да е добра , откъде да знам. Залагам на късмет , но ще хвърля заровете.“
-Изпрати ли й съобщение?
-Отдавна.
-И в съобщението си й казала , че ...
- ... искаш тя да дойде в Арбор да се договорите. Ти винаги така правиш. Нима сестра ти не е научила нещо за теб през последните 25 години?
-Просто питам. Не е нужно да ми се нахвърляш. - при тези думи тя се засмя и си тръгна. Погледнах отново през прозореца. Лятната градина беше кална и поне до утре нямаше да стъпя в нея. „Проклет дъжд“ помисли си Томен унесено и отиде в избата. Виното винаги помагаше.

GOD OF TERROR
Андал

Брой мнения : 84
Join date : 17.07.2011

Върнете се в началото Go down

Арбор Empty Re: Арбор

Писане by GOD OF TERROR Нед Авг 07, 2011 11:38 am

Томен не очакваше нещо по-различно от Черната Лилия и бандата й. Бяха пристигнали в Арбор с един от бързите кораби , Нощна Звезда. Бандата й се състоеше от две кръчмарки и техните крадци. Самата Черна лилия приличаше на млекарка. Фините й ръце много приличаха на тези на млекарите на Арбор. Островът не си изкарваше парите само с грозде все пак.
Томен ги приветства в замъка си и ги помоли да не крадат , но едва ли щеше да помогне. Крадците са си крадци , природата им е такава. Както неговата природа беше политиката. „Твърде много приличам на майка си“ унесено си помисли Томен. Все пак той водеше войните си с наемници , писма и секс. А сега започваше нова война с наемници.
Черната лилия беше пожелала хората й да присъстват на договарянето. Но Томен категорично не прие. „Не мога да разчитам , че крадците ще си стоят спокойно и ще блеят като овце. Може да ме задържат и да поискат откуп. А това не мога да приема.“
Срещата всъщност се състоя на вечеря , където присъстваха лорда на Аробр и сестра му и Черната лилия. На Томен дори му се стори привлекателна. Кестенявата й коса беше стегнала на плитка , а очите й шареха по стените на трапезарията. Явно не беше свикнала да обсъжда планове , докато яде вечеря. Дори изглеждаше притеснена. Това се стори сладко на лорда. Тя също го смяташе за привлекателен , защото очичките й шареха по лорда всеки път , щом той се загледаше нанякъде. Само че Томен имаше периферно зрение и забелязваше това. След като свършиха основното , сестра ми Церсей заговори първа:
-Привлекателна , опасна и доста пъргава. Виждам защо си станала толкова популярна. - Аря , каквото всъщност беше истинското й име , се изчерви Явно не приемаше комплименти от важна особа всеки ден. - Въпроса е дали си съобразителна. Можеш ли да четеш , пишеш?
-Не милейди. - Аря явно я беше срам , че не си е направила труда да се научи.
-Не ме наричай милейди. Казвам се Церсей. А брат ми е Томен. Можеш да научиш тези имена. Биха могли да са ти полезни. А за четенето и писането , не се тревожи. Ще имаш време да се научиш. - Аря изгледа объркано Церсей. Томен , който досега усърдно ядеше , заговори:
-Мислех да наема тълпата ти. Или по-скоро да ви купя. - Аря изгледа Томен учудено , но преди да успее да каже нещо , лордът продължи - Ще сте мойте „бодигарди“ . Ще имате солидна заплата , ще полувате задачи и при всеки успех , заплатата ви ще се покачва , а при всеки неуспех , заплатата ви ще падне. Освен това ще разполагате със свобода из замъка , ще ме придружавате , ще имате възможност да се научите да четете и пишете и ще имате жилища в замъка , с храна три пъти дневно.
-Защо нас , милорд? Можете и да наемете и по-честни и добри хора.
-Крадецът трябва да е алчен , нали - Аря ми кимна унесено- А аз съм богат. Те няма да ме предадат.
-А каква ще е заплатата?
-За един сезон , при нормална заплата , един сандък +- 1000 жълтици. - когато чу заплатата , ченето на Аря увисна. Но преди да каже нещо , Церсей я спря.
-Обмисли го , говори с хората си. Освен това , ще ви купим , но при условие. Да си свършите задачата , която ви дадох.
-А ако свършим задачата , но не приемем предложението за работа , какво получаваме? - гласът на Аря беше пълен със съмнение. Момичето не беше глупаво. То си знае работата и я върши с удоволствие.
-Ще получите три сандъка с жълтици. За всички ви. - Аря усети уловката в думите на Церсей. Томен усети , че Церсей я е оставила без избор. Настъпи неловка тишина. За да спаси горкото момиче от ситуацията , Томен ненадейно попита:
-Имате ли план как да създадете безредици. - при тези думи Аря се оживи и изложи плана си , всички подробности и т.н. . Томен се удиви колко е умно момичето. Неволно си помисли колко е хубава , но бързо игнорира тази мисъл. Церсей беше задоволена. Но Томен не мислеше така:
-Планът е гениален. За всичко си помислила. Пардон , сте помислили. Но това няма да стигне. - Томен се изправи и подхвърли на Аря една колба с отрова. На обърканият поглед на Аря , лордът отговори- Отрова от блатна змия. Ако Роуан Градинар я изпие , пуф и спор между Хайтауър и Градинар.
-А предмета , който трябва да откраднем?
-Любимото му наметало. И се постарайте да разбере , че Хайтауърите са го направили. Останало оставете на нас.
-На вас- Аря изглеждаше объркана. Това предизвика смеха на Церсей , която после каза:
-Като за начало , отровата не е смъртоносна , но ще разгневи Градинар. Брат ми ще го баламоса с вино , а аз със секс. Ще му замаем главата и ще подсилим огъня , който вие ще запалите. - сестрата на Томен се засмя на собствената си шега.- Да правя секс с добрия белобрад старец ще ми помогне много. - на многозначителния поглед , който Аря хвърли на Церсей , й отговори Томен:
-Церсей ще се ожени за внука на Роуан Градинар. А секса ще поддръжа добри отношения между дядката и сестра ми - на тези думи Аря хвърли един поглед , който показваше „А , сега разбрах. Интрига“ . С тези думи завърши вечерята. Въпреки че на лорда му се искаше да продължи още малко. В компанията на Черната лилия се чувстваше приятно.
Томен се насочи към лятната градина. „Поне дъждът спря“ . Замисли се , сееднал на една пейка , с чаша вино в ръка. „Само че спирането на този дъжд , ще е змията , която ще ухапе Хайтауър“ . Остана доволен от хубавата мисъл.

GOD OF TERROR
Андал

Брой мнения : 84
Join date : 17.07.2011

Върнете се в началото Go down

Арбор Empty Re: Арбор

Писане by GOD OF TERROR Нед Авг 07, 2011 3:24 pm

(ще пиша в първо лице , по-лесно е)
Отново валеше. И лятната градина отново беше кална. Дъждът плющеше по стените на замъка , сякаш искаше да ги изкърти. А това не ми се хареса . „Ако стената рухне , ще се наложи да мисля за променяне на сделката .Поне планът с огъня на Черната лилия беше пред провал. А при провал , нямаше да му е нужно да плаща за цяла армия от крадци.“ Изругах , че не съм сложил стъкло върху лятната градина. Там мислех най-добре. Но уви , забравих да каже на строителите. Изругах разсеяността си и се насочи към избата. Там винаги беше прохладно и имаше много вино. Затова се запътих натам.
Избата представляваше подземна пещера , която за късмет се намираше точно под замъка. Температурата беше еднаква , било то през зима или лято. През лятото избата се пълнеше от хора , желаещи прохлада. През зимата се пълнеше от хора , който не понасят студа , който е феномен на Арбор. А сега бе напълнена само от един човек. От мен. Взех една от чашите , сложени там по моя поръчка и си налях от най-силното вино. Пресуших чашата бързо и си налях втора. Пресуших и нея и с празна чаша , започнах да мисля за Черната лилия. Беше срамежлива , бе първото за което се сетих за нея. „ Жалка преструвка. Церсей беше права. Това момиче се преструваше.“ . Пуснах една въздишка и си налях още една чаша. И после още една. И още една. И още една. И повече не можах. Легнах на пейката , която лично бях накарал да поставят и се замислих. Мозъкът ми бе замъглен , но аз ясно осъзнавах едно нещо , което постоянно изплуваше в главата ми. „Триста проклятия , започвам да харесвам проклетата кучка.“ Опитах се да си избистря главата , но единственото , което получих е замъглено зрение. Проклех няколко пъти и заспах.
Събудих се , защото една ръка ме буташе. Беше Церсей. „Какво за бога прави тук , не съм ли й забранил да ме безпокой , докато спя.Трябва да е нещо важно.“ . Видимо нетрезвен блъснах Церсей на няколко метра. Тя ме изгледа изумено и ме попита:
-Винаги съм се чудила откъде си толкова силен , въпреки болестта.
-Болестта и нейният ефект ме спохожда , когато се претоваря. А не когато използвам повечко сила. - Церсей ме погледна многозначително. Игнорирах я . - Дай ми вино. От най-силното.
Церсей погледна в бъчвата от която пих , хвърли ми един изумен поглед и ме попита:
-Изпил си цяла бъчва. Ти или си се побъркал или нещо те мъчи - отново я игнорирах и я помолих отново за вино. Тя не ми обърна внимание. - Знаеш ли колко време мина от както се заби в тази изба - „ Сестра ми говори , сякаш съм тук от дни. “ . Сякаш прочела мислите ми , сестра ми просъска нещо , което чух като два дни. Главата ми се замая. Цяла бъчва вино. Невъзможно. Не съм изпил повече от 5-6 чаши. Но е й невъзможно да съм спал два дни. Което намекваше , че съм ставал и наливал като първия идиот. Преглътнах тази мисъл и видях загрижения поглед на Церсей. - В коя си влюбен. - в момента ми се искаше отново да се натряскам и да заспя , за да спра разговора. Той тръгваше в лоша посока.
-Откъде ти хрумна тази глупост?
-Помниш ли Анн Тарли - спомнях си я. Не исках сестра й Рослин , но по Анн бях луд. И когато тя ме отхвърли , се натрясках като пълен идиот. Станах за посмешище в целия Предел. Естествено слухът изчезна с времето , но раната от глупостта остана.
-И какво за нея. - това беше болна тема. Когато Церсей поискаше да й кажа нещо , винаги споменаваше Анн Тарли. Това беше дълбока рана и всеки път й признавах всичко , само за да не изрича името й. - Тя беше грешка.
-Но това не ти попречи да се натряскаш , заради нея. Хайде , кажи ми. - поддадох.
-Черната лилия. Мисля , че се влюбвам в нея. - при тези думи Церсей се заля от смях.
-Скъпи братко - каза тя най-официално - добър играч си в Играта на Тронове , но когато се влюбиш , се превръщаш в пълен глупак. Не мога да повярвам , че се влюби в нея.
-Повярвай , влюбих се - погледнах многозначително Церсей. Тогава си спомних откъде съм се запознал с убийцата и сделката с нея. Изведнъж ми се пригади и повърнах. Церсей се отдръпна , отвратена от мен , но не й обърнах внимание. - Какво стана в Староград.
-Всичко стана както го намислихме. Крал Градинар е отровен , пожарът се осъществи , проади преждевременно спиране на дъжда , а наметалото беше откраднато. А за твое щастие , групичката крадци на Черната лилия прие предложението ти за работа. - не вярвах на ушите си. Когато отново спомена Черната лилия , не се стърпях и повърнах отново. Церсей вече беше видимо отвратена. Но в момента не ми пукаше , Церсей беше направила предложение , което ме обвързваше с Черната лилия. А това никак не ми се понрави. Не исках да бъда съкрушен и унижен отново , заради някаква си любов. В Играта на Тронове , любовта беше оръжие с две остриета , а не чувство. Тогава Церсей ме върна на Вестерос или по-точно - в изба , пълна с повръщано. - Хайде , няма време. Трябва да се изкъпеш и преоблечеш , защото , за бога , миришеш.
-Кой точно. Седем са.
-Млъквай и излизай от избата преди да повикам стражата.
-Церсей , стражата отговаря на мен и само на мен. Все пак аз им давам заплати. Все пак те ще направят това , което аз им наредя. Сега ме остави. Кажи , че съм неблагоразположен в момента за посрещане.
Церсей смирено напусна избата , но по лицето й беше изписан гняв. „Тя какво разбира то любов. Винаги е излизала с този , в който се е влюбвала. Никой не смееше да й откаже.“ . Но се изкъпа и преоблече , защото наистина миришеше. А после , отново с чаша вино , се насочи към лятната градина.
Лятната градина представляваше един голям двор , създаден , за да прилича на гора. Тук таме имаше пейки и дори изкуствено езеро си бяха направили предишните поколения Редвини. За децата , това бе място за игра с жаби , защото бяха заживяли в езерото. За хората в пубертета , че и до 30 годишните , беше място за любов. А за инвалидите беше място за отдих сред природата , без задължително да са в горите , направени от боговете. „А за мен какво е?“ сам се попитах и без да и дочакам отговора , седнах на една пейка и пресуших чашата с вино. После се загледах в изкуственото езеро и жабите , който щастливо подскачаха около него. Замислих се колко несправедлив е светът. „Защо жабите - толкова простички създания могат да са щастливи , а хората не могат.“
„Защото простото нещо е хубаво нещо“ . Тези думи бяха девизът на мама. Откъде за бога й е хрумнал.
Размишлявах над девиза до мръкване. Тогава от никъде изкочи Аря.
-Милорд явно размишлява - точно нейното присъствие не исках , но се насилих да й отвърна:
-Как мина покрай стражите?
-Едно срамежливо момиче винаги хваща погледите на стражите - та провъзгласи с удоволствие.
-И двамата знаем , че не си срамежлива. Нито тъпа. Планът си беше хитър , но ти искаше да обереш лаврите и така се разкри. - Аря ми кимна утвърдително- Кажи ми нещо , ако обичаш някой но той е нещо сакат или може би страда от болест , която му пречи да се бие или нещо подобно , би ли спряла да го обичаш? - Аря помисли задълбочено над този въпрос и ми кимна утвърдително.
Точно от този отговор се плашех. Погледнах Аря и ми се стори , че си приличаме. Почти същите очи и коса. Но тя умееше да се бие с меч , а аз с перо. Помислих си защо Седемте си правиха шеги с мен. Изругах ги наум около сто пъти и отново се загледах в езерото.


GOD OF TERROR
Андал

Брой мнения : 84
Join date : 17.07.2011

Върнете се в началото Go down

Арбор Empty Излишни думи

Писане by Squirrelflight Нед Авг 07, 2011 7:57 pm

Помълчах известно време, след което заговорих твърдо.
- Израстала съм в свят, където няма място за слабите. В Дъждовен лес оцеляваха само силните, тези, които се бореха със съдбата всеки ден и не се предаваха лесно. В природата болнавите и сакатите рядко оцеляват - животът просто ги смазва. А понеже от дете съм била заобиколена от природа, май съм прихванала повечето си инстинкти оттам. И главният закон там е, че по-силните домират над по-слабите. - свих рамене - така е открай време. Всъщност защо споделям с "лордчето" всичко това? - изплюх титлата все едно беше мръсно нещо - Искам си парите. Задачата приключи успешно.
Стоях права и вдървена като пън. Бях уморена и не ми се занимаваше с капризи. Исках да се прибера в кръчмата колкото се може по-бързо и да прочета проклетите писма, преди да си легна.
Редвин се изправи и ме изгледа със страннен поглед. Вътрешно изсумтях. Не бях от хората, които обичат да си губят времето. Лицето ми обаче бе застинало в каменна маска - физиономия, която от години като че ли се бе срастнала с мен. Томен въздъхна и се изправи.
- Ще пратя човек с парите до "Горящата стрела". Не се притеснявай, ще са точно толкова, колкото обещах. Давам думата си на Редвин.
Отново потръпнах отвратено вътрешно. Думата си на Редвин... как ли пък не! Последното което ми трябваше, бе думата на наперен благородник. Намерих за уместно да се поклоня - не се изправях често срещу хора от по-високостоящ дом и мислех, че трябва да изразя по някакъв начин дълбокото си уважение. Обърнах се и понечих да си тръгна, когато чух гласът на Редвин, примесен с нотки на интерес.
- Какво беше това преди малко? Начинът по който произнесе титлата ми... нещо лошо ли намираш в нея?
Спрях и отново избухнах вътрешно. Не мислех, че трябва да му давам обяснение, но понеже все пак си исках парите се насилих да се обърнах.
- Благородници убиха семейството ми. Не знам кои или защо, но знам, че ги мразя всичките. Мислят се нза нещо повече от обикновенните хора и убиват с лека ръка, но не осъзнават, че по този начин унищожават целият живот на някого. Е, ако ваша милост е удовлетворена, моля да ме извини.
Редвин махна отнеено с ръка и пак седна на пейката. Присвих очи и го изгледах за няколко секунди. Водеше такъв хубав живот, имаше всичко, което поиска и все пак бе нещастен? Не ми се вярваше.
След като не забелязах нищо интересно, се обърнах и след миг вече тичах по покривите.
Squirrelflight
Squirrelflight
Андал

Брой мнения : 49
Join date : 17.07.2011

http://citadelata.com

Върнете се в началото Go down

Арбор Empty Re: Арбор

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите