Дом Тарт

Белмур Тарт
Дом: Тарт
Титли: лорд на Вечерната зала. Суверен на дома Тарт.
Произход: Вечерната зала
Възраст: 56
История:
„Виждал съм смърт, момче. Толкова много любими са умирали в ръцете ми, че дори и броят им вече ми убягва.”
Белмур Тарт е противоречив, объркан мъж. Роден е през дълга есен и това сякаш белязва живота му занапред. От крехка възраст се обучава за кастелан, докато брат му, Симон, получава обучение в делата на двора и интригите. Роден във Вечерната зала, по онова време пусто и безрадостно място, Белмур няма много приятели освен братята си. Баща му и майка му са отдалечени и чужди от младежа. Хората рядко посещават дома на Тартите, изпаднали в немилост след безвременната смърт на двама поредни лордове на Вечерната зала.
Докато двамата големи братя напредват в уроците си, двамата по-малки, Пиърс и Мандън, изостават. Мандън се задълбава все повече и повече в религията, става набожен, дава обет че няма да докосне жена, а Пиърс така и не успява да се концентрира в уроците си. Междувременно Симон изразява желание да се обучава в Цитаделата в Староград и Хурин, лорд-баща им, склонява сравнително лесно.
Само няколко години след това Хурин умира, повален от тежка болест. Белмур, на седемнадесет, необучен във въпросите на двора, макар и брилянтен войн, установява, че не може да се справи добре с управлението на западналия си дом. Моли Симон да се върне и брат му, негов пръв приятел, приема с готовност. След като е видял страха на баща си да не остави Вечерната зала без наследник, Белмур се заклева да даде на рода си мъжко дете.
Уви, това се оказва непосилна задача. Младият лорд се жени за Еленя Глоувър и бързо се влюбва в красивата севернячка. Но тя го дарява само с дъщери. Единственият му син от нея умира преди да навърши десет. Опитва се да си намери дете по втория начин – ала и копелето умира като дете. Смъртта на Еленя при ловен инцидент едва не поваля Белмур. На тридесет и шест, без законен наследник след смъртта на малките му братя и на техните синове, лордът е обзет от страх, че домът му ще попадне в ръцете на съпрузите на дъщерите му – нелоши мъже, но далеч не Тарти. Зарича се да създаде наследник, на всяка цена. Според някои, това му донася гнева на боговете. Това и молбата му към брат му Симон. Майстерът се съгласява да се установи, да захвърли клетвите си към Цитаделата, и да даде на рода мъжки наследници.
По това време има подозрения, че между Бурен край и Предела ще започне война и кралят на бурята изпраща Белмур Тарт, начело на четири хиляди мъже като гарнизон на западната граница. Лордът е принуден да гледа как болести и глад избиват един по един мъжете му, докато войната все не идва. Прекарва три години на границата, по което време се омъжва за Вандя Дондарион, родом от близък до позицията му замък, само за да я загуби от треската, нея и двете малки момиченца, които му ражда. Оттогава изпитва дълбоко презрение към краля на бурята.
По милост се оженва за Гуина Фрей, вдовицата на брат му Мандън, недокосната от прекалено набожния си мъж. Ала тя се оказва ялова и го моли да я остави. За негово щастие, септоните не се възпротивяват и Гуина се присъединява към Безмълвните сестри. Беизходицата тласка Белмур към нов брак и нови авантюри – от една такава се ражда Джармен Буря. Елена Кейв, четвъртата лейди Тарт ражда четири деца. От тях оцелява единствено Авелина, само за да умре години по-късно, при първото си раждане. Майката загива от чумата, която върлува по онова време на Тарт. Поредната жена, която си взема лордът е и последната, която ще обича някога през живота си – Корина Грандисън. Дотам е заслепен от красотата на дамата, че се съгласява да осинови невръстната й дъщеричка. Боговете му отнемат и тази последна радост – майка и дъщеря умират същата година, в която е сключен бракът.
Белмур едва успява да се възстанови от този последен удар на съдбата, който го отказва от търсенето му на наследник. Провъзгласява сина си Джармен за следващия лорд на Вечерната зала и си взема жена на неговата възраст и с много деца – Ирина Буши. В момента последната лейди Тарт също е на легло. Белмур и Симон, осигурили наследството, чрез копелето на големия брат и законните синове на малкия, обръщат погледи навън – към завоеванието.
Характер:
„Само един особен мъж не би се пречупил под такава тежест.”
-Симон Тарт за брат си.
Няма начин човек да преживее толкова много и да не се промени. Ала промяната, настъпила в Белмур е поразително малка, преборена от волята за живот на лорд Тарт. В средата на петдесетте, той е известен като достоен мъж, който не би прибегнал до измама, за да постигне целите си… За разлика от брат си. Белмур е въплъщение на войнския идеал – галантен, верен, уверен. Лордът е ревностен, но не във вярата, а в презрението си към Седемте. Нелош дипломат е, но е напълно засенчен в тази сфера от брат си, Симон. През целия си живот лорд Тарт е имал око за жените и си остава влюбчив мъж, дори и след загубата на толкова много любими хора. Но загубите са го направили и самотник, и то отмъстителен самотник. Белмур е верен към рода си и е готов да стори всичко за тях, но към всички останали се отнася малко дистанцирано. Рядко забравя обиди, още по-рядко прощава.
Външен вид:
В края на войнските си години, Белмур Тарт все още е силен мъж с могъща физика и сурови черти. Висок е, с широки рамене, и обикновено ходи леко прегърбен. Участвал е в много турнири и това личи по лицето му, прошарено от множество белези, един от които едва не е отнел дясното му око. Коста му е сива, подстригва я къса, но си оставя брада и мустаци, за да крият някои от белезите му.
Всичко останало:
Белмур Тарт е наричан Меча, брат му – Веригата, заради репутацията им на най-добрият войн и на най-умелия майстер в Бурен край. Прякорът е заслужен, но напоследък, повлиян от времето, бавно започва да губи верността си.

Личен герб:

Симон Тарт
Дом: Тарт
Титли: майстер (отлъчен от Цитаделата)
Произход: Вечерната зала
Възраст: 57
История:
Историята на Симон Тарт е история на службата. Роден за да служи, първо на семейството си, после на Цитаделата, и най-накрая, на брат си. Като младеж показва изключителни умения във всички сфери на дворцовия живот – интриги, дипломация, стюардство. Ала когато и да се е опитвал да тренира с братята си, дори и с младия и неопитен Пиърс, ефектът бил един и същ – Симон оставал победен, често дори и пребит по приятелски. Слаботелесният младеж започнал да се смята за недостоен да наследи баща си Хурин, нищо че и самият лорд не бил сред най-добрите воини. В дванадесетата си година Симон заминава за Староград, за да служи в Цитаделата, където се изкачва зашеметяващо бързо. Но съвсем скоро след като младежът е поел към славата на архимайстер, получава гарван от дома с тревожни новини – Тарт е разорен, а брат му Белмур, който цял живот е тренирал за войн, не може да се справи с управлението на дома. Съгласява се да помогне и отпътува за Вечерната зала, изоставяйки последната си амбиция – майстерската верига. Служи вярно в продължение на години.
Лоялността му към Белмур стига дотам, че когато брат му, отчаян, че няма да си намери наследник, го моли да си вземе жена и да й направи дете (нещо, забранено от законите на Цитаделата), Симон дори и не се колебае дълго. Бракът му с Естел Байуотър е връзка по взаимно съгласие и за взаимно удобство. От нея майстерът има два сина, близнаци, Набунал и Стефон.
Макар и да не е интригант по природа, Симон е готов на всичко за добруването на дома си. Заедно с брат му Белмур, двамата започват да изработват план, който ще превърне Тарт в един от най-могъщите домове на Бурен край.
Характер:
Първото качество на Симон е лоялността. Към брата, към семейството и към държавата. В този ред. Мнозина биха сметнали Симон за страхлив мъж, но всъщност той само страни от физически конфликт, черта, останала му от детството. Майстерът е справедлив и е енергична натура, подобно на брат си. След като е наблюдавал отблизо тъжната съдба на Белмур, Симон е станал циничен. И двамата братя имат око за жените, но по-големият не е така харесван, нито така настойчив в постоянните си флиртове.
Външен вид:
Симон Тарт, подобно на брат си Мандън, и сестра си Тиана (и за разлика от Белмур, Пиърс и Едара), е наследил много повече от чертите на майка си, отколкото от тези на баща си. Като млад той е нисичък и слабоват, с рехава руса коса. Има воднисти сини очи и с годините е развил склонност към надебеляване, която никога не е достигала крайни висоти. Почти на шестдесет, Симон остарява доста по-добре от брат си, косата му, макар и да се отдръпва назад по темето, още е жълта, а лицето му не е особено сбръчкано. Добре поддържан мъж, Симон има брадичка и мустаци, винаги обръснати.
Всичко останало:
Симон Тарт е наричан Веригата, брат му – Меча, заради репутацията им на най-добрият войн и на най-умелият майстер в Бурен край. Прякорът е заслужен. Дори и на тази възраст, умът на майстера още е остър и аналитичен.

Джармен Буря
Дом: Тарт
Титли: копелето на Тарт, наследник на Вечерната зала
Произход: Вечерната зала
Възраст: 17
История:
Джармен Буря е копеле на лорд Белмур Тарт от „някаква” дама. Баща му никога не е уточнявал коя е майка му, макар и да е намеквал, че е от благороден произход, само за да оспори думите си по-късно. Отчаян от липсата на мъжки наследници, лорд баща му го включва в линията на наследството. В първите си няколко години, Джармен е подхвърлян от дама на дама в малкия двор на Тарт. Баща му не го и поглежда. В последствие разкрива, че всъщност не смеел да се надява, с думите: „Виждал съм смърт, момче. Толкова много любими са умирали в ръцете ми, че дори и броят им вече ми убягва.” И все пак, въпреки съдбата на останалите деца на лорд Тарт, Джармен оцелява. На шестата му годишнина Белмур го забелязва и поема лично възпитанието и обучението му.
Джармен е обучен да е рицар. Всички признават, че в него има потенциал да е толкова добър войн, колкото баща си, ако не и повече. Като всеки достоен наследник, младият Буря не рискува да се опозори, преследвайки слугинчета, но с наближаването на шестнадесетата му годишнина, Белмур започва да му търси съпруга. Макар и това да не е много известен факт, младият мъж често гледа със затаен дъх Олеаня Тъли.
Характер:
Наследникът на Вечерната зала е примерен млад мъж, който с нетърпение чака да получи шпорите си. Показва се като интелигентен младеж, знае добре историята на Вестерос, ненадминат е във войнските упражнения и може с часове да забавлява лордове и дами в отсъствието на баща си и брат му Симон. Въпреки това, Джармен е напълно безхитростен и трудно се справя с интригите на двора, а и има широки пръсти, дори е стигал дотам, че да дава цели кесии милостиня на просяци. Подобно на баща си Белмур и брат му, и младежът е енергична натура и е подозрителен спрямо Седемте. Единствената му защита срещу чуждите интриги е недоверието, вкоренено у него заради неясния му произход.
Външен вид:
Джармен е описван като малко по-красиво копие на баща си. Висок, широкоплещест и с царствена осанка. Има буйна тъмна коса, широка челюст и леко издължено лице. Упоритостта във войнските упражнения е взела своя дан – има широк белег, но той сякаш само му придава характер, а не го загрозява. Ходи голобрад, но тъй като отскоро има брада, често забравя да се погрижи за нея.