Песен за огън и лед
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Дъскендейл

Go down

Дъскендейл Empty Дъскендейл

Писане by Grue Пон Сеп 12, 2011 4:54 pm

Браавос бе невероятен. Всеки който бе стъпвал там щеше потвърди това. Очите на смъртните не бяха виждали по-жив, по-красив град от този. На централния площад, Титана се издигаше високо в небето. Хора от всички страни идваха само да се насладят на това чудо на човешката мисъл и умение. Макар и климатът да бе отвратителен, това неможеше да намали учудването което предизвикваше в посетителите.
Пъг чакаше ескорта си в една от известните страноприемници. Не бе заинтересуван от игрите на зарове, а леките жени които се разхождаха вътре го отвращаваха. Мъжа не бе девственик, нито някой наивен романтик но грозотата в нравите и походката, караха стомаха му да се обръща.
- Командир Пъг? – каза някой зад него. Когато той се обърна, говорещия козирува – Чест е за мен да служа на Рък... думите замръзнаха в устата на мъжа когато видя изражението което се бе изписало на комендантското лице.
- Изглежда в Казармата, са намалили изискванията... Казах им да ми пратят трима от новите попълнения които да не се набиват в очите на стражите тук и отвъд Тясното море. А какво получавам? Някъкво глупаво богаташко синче което иска да се подмаже – мъжа хвана ухото на новопристигналия и го замъкна по стълбите нагоре към стаята в която бе отседнал. Когато стигнаха той грубо го набута вътре – Надявам се да са те инструктирали добре, Бъбривецо. Искам да сме потайни и тихи докато стигнем Вестерос. Не искам всички да разберат че Нередовните изпращат пратеници на Турнира организиран от Тъли.
Пъг започна да крачи из стаята. Момчето, „кръстено” от него „Бъбривец” го наблюдаваше с благо изражение, сякаш наблюдаваше някой герой от приказките.
- Така... – разсла една детайлна карта на Ессос и Вестерос и започна да я разглежда – Така... Първата ни цел е да открием кораб до.... Дъскендейл. От там ще наемем коне и ще пътуваме в ускорен марш до Божието око. Дриймър би трябвало да изпратил тайно писмо включващо ме в турнира. – подаде на младежът една тежка кесия – Вземи това... разходи и търсене на кораб. Трябва да намерим такъв колкото се може по-скоро. Турнира започва след няколко дни...
След което го изпрати с поглед. Титанът „удари” 12 часа, и мъжа се сепна. Бе време за сън. Зави се с първото му попаднало нещо, оказало се наметало и заспа сън без сънища...
Тътенът на 9тия гонг разбуди спящия почти веднага. Светлината се забиваше като кинжали в очите му и той примигна няколко пъти, опитвайки се да намали силата. Бе спал с дрехите си. Усмихна се, представяйки си какво щеше каже адютанта му ако го видеше така. Тръгна да слиза по стълбата, и когато погледна в общата зала, забеляза ескорта си веднага. Не бе особенно трудно, защото в стая пълна с мръсни наемни работници, гамени и всякъкви други „утрепки” те бяха единствените с чисти дрехи, добре изкъпани и обръснати. Също очите им постоянно следяха всяко движение в залата... сякаш очакваха едва ли не някой да скочи и да ги изколи.
- Намерихте ли кораб? – бе първото което ги попита. – Защото турнира започва скоро. Дриймър ще съдере вашите кожи ако закъснеем.
- Да ко... Да Пъг – отговори един от другите двама – „Черния жерав” пътува в нашата посока и ние убедихме капитана да ни вземе. Мисли ни за обикновенни търговци отиващи към Вестерос, с надеждата изкарат някоя допълнителна жълтица от турнира.
- Перфектно! Просто перфектно! Ти – посочи третия от групата, който бе мълчалив – Отиди и прибери багажа ми. След което плати стаята. Багажа ви на кораба ли е? Добре, значи тръгваме веднага.
„Жеравът” бе хубав кораб. Собственика му, определено бе богат и влиятелен защото съда му беше невероятен. Бе боядисан в червено, както всички браавоски кораби и на мачтата му се вееше флагът на Желязната банка на Браавос.
След като се качиха, корабът отплава и напусна лагуната почти веднага. Пътуването бе кратко и безпроблемно. Капитана, бе изключително любезен след като Пъг му представи документи от Банката. Предостави им каюти които макар и да не бяха луксозни, бяха достатъчно добри. Лодката, се движеше с завидна скорост. Гребците, колкото и това да изненада мъжа, бяха добре хранени, нямаше никъкви побои и имаха редовна почивка.
Заради това, и попътния вятър, на третият ден Дъскъндейл се появи на хоризонта. Бе средноголямо пристанище, с кули, стена (ображдаща само западната част), няколко кораба в пристанището и много моряци разхождащи се, търсещи забавление или работа... Веднага когато стъпиха на земята, Пъг се огледа. Видя един страж, и се приближи към него. С няколко думи и две-три жълтици, мъжа успя да открие нужната информация. Без да каже нито дума той тръгна към града. Придружителите му, се спогледаха, и тръгнаха след него. Спряха до един търговец на коне, където невярващите мъже гледаха как една легенда в техните среди се пазари за всеки меден петак, като някой селяк. Те знаеха че МОГАТ да си позволят конете, но когато погледнаха към командира си, видяха веселото пламъче в очите му. Той се забавляваше. Накрая за изумление на търговеца извади голямата си кесия, и му отброи толкова пари колкото бе поискал в началото. Същото се повтори и при гостилничарят, от който си купиха провизии. „Мечът на изгрева” се пазареше като стисната дама на средна възраст. И се забавляваше адски много от лицата на търговците когато получаваха това което искат.
Веднага яхнаха конете, и яздиха докато слънцето не залезе. След което направиха лагер и в мълчание ядоха. След което спаха, като Пъг, винаги поемаше първата смяна. След което настъпваше утрото и всичко се повтаряше...
По пътя не веднъж и дваж намираха малки селца, където спираха за кратка почивка и запаси...
След няколко дни пътувайки по този начин те видяха Божието око...

Grue
от отвъд Тясното море

Брой мнения : 9
Join date : 07.09.2011

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите